През есента на 2022 г. философът Бернар-Анри Леви, един от най-известните интелектуалци във Франция, пътува до Украйна, за да посети разломните линии на руската инвазия, пише „Гардиън“.

По време на пътуването си той става свидетел на бомбардирани жилищни сгради в Киев. За първи път там се среща с украинския президент Володимир Зеленски. Придружава миньори, които са навлезли дълбоко в земята в Павлоград, разглежда атомната електроцентрала в Запорожие, присъединява се към украинския флот по време на патрул край Одеса, среща се с командири на международен легион. И събира всичко това във филм. 

Премиерата на документалната лента "Слава на Украйна" бе през февруари във Франция, а в кината в САЩ ще бъде пуснат този месец. Но от особено значение за Леви е била прожекцията в ООН по-рано през април, където Русия приключила "срамния си мандат" като председател на Съвета за сигурност.

Сюжетът е на базата на впечатленията на Леви при десетте му пътувания в Украйна. Филмът е "опустошителен, издръжлив, възхитителен, вбесяващ, понякога сюрреалистичен, спокоен и дори малко смешен", пише британското издание.

Това е втората негова документална лента за конфликта, която трае 95 минути и проследява тримесечната дъга на украинската контраофанзива през много от окупираните източни територии - от Киев до Бахмут, Лиман, Изюм, Харков и Донбас. Кулминацията е освобождаването на Херсон през ноември.

Филмът прилича на военен дневник, като всяка глава е посветена на различно място и в различен тон, но всички - свързани с ярост и непокорство.

Леви започва пътуването си в сянката на войната - кадър на плюшено мече, оставено на празна люлка, размазана църковна икона, наполовина затрупана в развалините, множество разрушени съветски сгради; жена, облечена във военна униформа, която бута детска количка на токчета.

Към средата на филма режисьорът се включва в международен легион на фронтовата линия на контраофанзивата, като се сблъсква с атаки на дронове, които почти унищожават автомобила на един от операторите. И все пак животът продължава - в Киев децата играят и хората разговарят непринудено, докато звучат сирени.

"Голямата изненада за мен беше, че нямаше умора. Обикновено след шест месеца, осем месеца, една година си уморен. Но умората беше на Запад, а не в Украйна", казва Леви в предишно интервю, отново пред "Гардиън", цитиран от Euronews Bulgaria.

Според французина западната аудитория се е уморила да чете за жестокото нахлуване на Путин на украинска територия. Леви прави филма си, казва той, за да покаже "неукротимата, непоколебима съпротива, високия дух, смелостта, оптимизма на тези хора въпреки руините, въпреки загубите, въпреки бедствието."

Философът си навлича доста критики заради строгостта на методите си. Някои се подиграват на 74-годишния режисьор, роден във Френски Алжир в семейство на евреи, че е упадъчен, недосегаем философ, който обикаля военните зони в такива конфликтни места като Босна, Дарфур, Либия и Кюрдистан.

"Слава на Украйна", режисиран съвместно с Марк Русел, не се противопоставя на тези обвинения. Леви се разхожда из източния фронт с бронежилетка, пристегната върху дизайнерски костюм и се снима с украинци в различни конфигурации, но главно в нюансите на разочарованието и ужаса. Френският му разказ е с тенденции към пъстрота и педантичност.

Кадрите, които той заснема, както и свидетелствата на множество украинци, са действително сурови. В кадър е жена, която приготвя украински борш на огън в задния си двор и мечтае войната да се разсее достатъчно за 70-ия си рожден ден. Следващият образ е на друга възрастна жена, която отчаяно показва как е прекарала мразовита нощ на стол в банята си, чиито стени са разбити от въздушните удари. Има безброй кадри на скелета на сгради, както и на тела на жертви.  

"Каква е тази безумна война, в която врагът атакува град без колективно или стратегическо значение?", пита Леви.

Руската мотивация, както той я вижда, е "да се отрече, да се унищожи украинската идентичност", казва Леви. А изходната позиция, която той нарича истинското начало на войната е при нахлуването на Русия в Крим през 2014 г. Действие, което получи малък международен отзвук.

"Путин изхожда от хипотезата, че Украйна не съществува, че украинската култура не съществува. Затова, за да накара реалността да съвпадне с неговото верую, какво може да направи? Да убива, да бомбардира, да унищожава, да изпепелява земята. Ако смея да дам определена логика на тази безумна война, тя е в логиката на отричането на украинската идентичност. Това варварство съвпада с тази логика на отричане на самото съществуване на Украйна", казва философът.

Изречението, което е чувал най-често от многобройните си разговори с украинци - войници, майки, миньори, деца, баби - е, че "ние защитаваме не само нашата родина, ние защитаваме и вашата, защото защитаваме Европа".

"Украинците често ни благодарят за нашата помощ. Би трябвало да е обратното. Ние трябва да им благодарим. Това беше моето усещане постоянно - тези, които трябва да благодарят, не са те, а ние", коментира творецът. 

Във филма си Леви внимава да не прави предположения за бъдещето на войната, а се съсредоточава върху очевидците. Но след многобройни пътувания той е "убеден, че украинците ще победят". Въпросът е само колко дълго, на каква цена и с каква помощ от западните държави.

"Всяка седмица, всеки ден има реална цена. И като забавя тази победа, като отказва да ускори, Западът поема огромна отговорност. Колкото повече се отлага победата на Украйна, толкова повече нараства катастрофата", добавя Леви.