Учени, депутати и граждани обсъждат как да бъде формулирано името на празника 24-ти май, след като ПГ "Обединени патриоти" внесоха такъв законопроект, който вече мина на първо четене в пленарна зала.

По време на общественото обсъждане, организирано от Комисията по образованието, учените се обединиха, че празникът трябва да продължи да бъде наричан Ден на българската просвета и култура и славянската писменост.

Аргументите на патриотите е, че писмеността исторически е от България.

"Празникът е българско дело. Въз основа на тези факти, предлагаме тази формулировка на празника", разкри депутатът от ВМРО. 

"Този празник е изключително сакрален за всички българи", категоричен бе доц. Михов.

От БАН заявиха, че е важно наименованието на празника, тъй като той е сред най-важните в календара на родината ни. От Академията на науките апелираха да не се изпускат имената на Светите братя Кирил и Методий.

"Да не се премахва славянството от името на празника", призоваха още от БАН, за да се запази общоевропейския дух. 

"Постоянно се говори за православен славянски свят, но 30 000 думи са изхвърлени от румънския речник. Така започва просветата им - с изхвърлянето на българския език и кирилицата", коментира проф. д-р Лиляна Симеонова от Института по балканистика към БАН.

"Стига с този русизъм. "Православният християнски свят", ни е наложено отвън. Русия предпочита да акцентира на славянството, неглижирайки българския принос", заяви проф. Симеонова.