Ф. Димитров: Историята не трябва да бъде държанка на днешната политика

Средновековието се превръща във фокус в новия роман на Филип Димитров, конституционния съдия и бивш премиер.

Това е третата историческа книга на Филип Димитров, който признава, че има вкус към историята от отдавна.

„Досега съм се опитал да навляза в XIV век повече с „Ибо живяха, Господи“, в първия век, Христовите следовници със „Светлина на човеци“. Вероятно по-важно е човешкият план, който те хваща“, посочи авторът.

Действието се развива през периода IX-X век. Първоначално Димитров искал да разкаже за двама от синовете на Иван Владислав, последен български цар преди падането на Първото българско царство.

„Но, заравяйки се в източниците и в данните за тези хора видях, че нищо от тези неща не може да бъде обяснено, ако ние не се върнем назад до Кирил и Методий. До момента, в който тази, огромна за времето си държава България, бива християнизирана и влиза на историческата сцена като претендент за онова особено нещо, което днес не можем да си представим със съвременни понятия – християнската империя. Това е голямата част, повърхността, похлупакът, под който се развиват всичките човешки събития“, обясни Филип Димитров.

„Никъде не съм се опитвал и дори мразя когато има директни аналогии между днешния ден и миналото. Историята не трябва да бъде държанка на днешната политика и не трябва да префасонираме историята, за да докажем някаква днешна политическа теза“, подчерта Димитров. 

Ако в "Братя" се откриват прилики с днешни ситуации, то това не е плод на желание да се правят евтини паралели, а резултат на това, че "човешката природа не се е променила съществено в последните 4-5 хиляди години", изтъкна той. 

Утре, 14 ноември, от 18.30 той ще представи книгата си „Братя“ в Съюза на архитектите.