Хари Хараламбиев

„Ние говорим това, което знаем и свидетелствуваме това, което сме видели”
Евангелие на Йоан, 3:11

Казват, че роднинството е повеля на кръвта. Приятелствата са дар на съдбата.
Тя, съдбата, е била твърде щедра към д-р Панайот Ляков, след като негови приятели са творци с високи валенции: Христо Йотов, Николай Янакиев, Захари Каменов, Живко Мутафчиев и Стефан Лютаков – творци със своя физиономия и свой неповторим рисунък.
Чрез книгата 

„Навътре в картините”

 авторът си е поставил наглед непосилната задача – със силата на писаното слово да сподели своите възгледи за изкуството на цитираните. А те са ценни не само заради блестящия им талант, но и заради факта, че осъзнават мястото, което заемат в сърцата на своите почитатели.
За мен е подарък и привилегия да се потопя в „Навътре в картините”, което е море от прекрасни възможности. В книгата аз срещам великолепни стилистични решения.
Д-р Ляков не се е втурнал да обяснява сюжета на живописните творби на всеки един от художниците, защото това не е неговата цел.
Приживе незабравимият Стоян Цанев напомняше: „В мига, в който авторът на едно живописно платно рече да го обяснява, то вече е мъртво”.
Всеки ред, излязъл изпод перото на д-р Ляков ни внушава, че изобразителното изкуство е най-жизнената тема, която няма да потъне в забвение. Тя е 

страдание, очакване и екстаз

Авторът има сърце и памет за изкуството на всеки поотделно, намерил място в книгата.
При Христо Йотов е налице сътворяване на светлината. Николай Янакиев е живописец, който утвърждава ролята на въображението, а Живко Мутафчиев и Захари Каменов са се издигнали до върховете на реалистичната, а в отделни платна и до абстрактната елегантност, която е тяхното убежище.
Стефан Лютаков е скулптур, според автора „Рицар отшелник”, а аз ще добавя и с великолепно око за детайла.
Всички те създават свои живописни светове. В тях авторът съзира взаимно стремление към духовно съвършенство. Живописването и скулпирането са приели като морална необходимост, вдъхновение, подчинено на интилигентността.
„Навътре в картините” доказва, че д-р Ляков е дарен от природата с рядката способност да се радва на успехите на другите, сякаш са негови. И затова книгата ще остане в благородната памет на читателите.
Авторът е личност, която има сетива за красивото. Той е 

богомолец пред словото,

 умеещ да общува безпроблемно с думите.
Изисканият му стил носи увереност, която гали въображението. „Навътре в картините” е философия на сърцето на нейния автор, а стилът му – силен, богат, изразителен и звучен.
И не случайно Христо Йотов споделя: „Приятелю, ако можех да пиша, сигурно бих описал работата си по подобен начин”.