Нужно ни е да се гордеем с нещо. А с какво? Не сме посторили големия андронен колайдер, Марс не сме покорили. Остава най-примитивното-да се гордеем с митична сила. Всичко това би могло да изглежда и като нещо весело, но, за съжаление, това е прекият път към кандилото, цървулите и други антисанитарни подробности. Жалко за тези, които не го разбират. А що се отнася до мнозинството, то, повярвайте ми, те са способни да променят политическите си, а и всякакви визгледи, на диаметрално противоположните за 15 часа. Ние знаем до каква степен е покорна и склонна на компромиси тази маса.

- Защо тогава образовани хора, т.н. творческа интелигенция непрекъснато цитират мнението на мнозинството. Демек, не може толкова хора да бъркат...

- Мнозинството винаги се заблуждава-това е математически закон. Грубо казано, колкото повече числа, толкова по-голяма е вероятността за грешка и то съдбоносна, драматична грешка. При това, тези условни 89,9% от населението винаги си затрайват, когато стане време да действат, да носят отговорност. Залози може да се правят само на индивидуалисти на тези, които вървят срещу течението.

- Но защо хората имат толкова силна потребност от илюзии? Защо не могат без тях?

- Ами, напълно могат. Но просто трябва да разбираме, че когато говорим за илюзии, без значение какви, говорим за хора, които не искат на мислят самостоятелно. В този смисъл религията е много удобен вариант. Но ако говорим за нашето общество, то истински християни в Русия има много малко. Религията все пак предполага наличието на определени действия, които ние не виждаме днес. Да потрошат изложба могат, но да нахранят със себе си хищниците на арената-не, това –не. Могат да хвърлят яйца по другите, но да спят прави в продължение на 40 години, както са правили християнските отшелници, със сигурност няма да го направят.

- Ако разглеждаме човечеството като вид, а руската нация като подвид, можем ли да говорим за някакви изключителни особености на този подвид.

- Не съществуват никакви подвидове! Можем единствено да говорим само за някои географски особености на една или друга група от типа на цвят на кожата или на очите. Националността не е кръвна група. Това са само социално-културни различия, особености на възпитанието на конкретния индивид. И изобщо, тези разговори за националността са пълно бълнуване!

- Но на нас от училище ни разказват за особената руска душа, за националните връзки...

- Е, аз не отговарям за това, което разказват в училище. А ако искате да говорим за великата руска култура, то трябва честно да признаем, че тя никога не е съществувала. Всичко, което имаме е производно на западната цивилизация. Даже матрьошките са измислени в Япония и са донесени в Русия едва в края на XIX век. Огледайте се около себе си! Виждате ли нещо исконно руско?

- Литература, например.

- В „Евгений Онегин“ на Пушкин, руското е не повече отколкото в автомобил с американска марка, но произведена във Всеволжск.

Я си спомнете:

По руски много слаба беше —

списанията не четеше

и бъркаше се всеки миг

на своя матерен език,

та пишеше тя по фрзнцузки.

И до сега — не съм суров —

не може дамската любов

да се предава в нас по руски;

езикът ни прекрасен уж,

за проза пощенска е чужд“*

Римата, формата на поетичен роман, както и всякакви други литературни, музикални, живописни и други форми – всичко това е привнесено, грубо казано-лицензионно. Всичко криво-ляво национално, руско е било захвърлено като боклук при прехода от XVII в XVIII век. Петър I решил, че с това не може да се отиде в цивилизацията, не трябва да се показва на света.

- Чакайте, ами великият, могъщият руски език?

- Е какво му е великото и могъщото?! Руският език е франко-полско-англо-латинско-тюркска смесица. Да, в резултат се е получило нещо, но трябва честно да признаем, че в него няма нищо уникално. Прочетете, поразучете какъв е бил руският език до времената на Петър. Руското дворянство след войната от 1812 година** е говорело на френски не защото не са били патриоти. Просто на руски е било невъзможно да се изразиш. Не е имало обозначения за повечето понятия и явления.

- Вие говорите провокационно, твърде непопулярни неща. Как така още не са Ви забранили?

- Защото мнозинството не мисли и не е съгласно с мен. Тоест, това, което говоря е интересно само на инакомислещите. А на средно статистическия руснак, който се дере: „крименаш!“ съм му напълно безразличен. Нямам никакво влияние над него, така че няма и особен смисъл да ме забраняват.

*А. С. Пушкин. Евгений Онеги, превод Николай Хрелков

** Войната на Наполеон срещу Русия, наричана също „Отечествена война“

Превод: Faktor.bg