24 Ноември, 2024

​Дворец и монетарница скрити под площад “Св.Неделя” в София?

​Дворец и монетарница скрити под площад “Св.Неделя” в София?

Археологически разкопки на площад „Св. Неделя“ в столицата ще бъдат стартирани най-късно в началото на следващата година. Това разкри по БНР зам.-културният министър Тодор Чобанов.

По думите му целта е да бъдат открити Преториума и монетарницата на някогашната Сердика. Предстои реконструкция на площада и представянето пред публика на археологическите ценности в района. „За да го представим, първо трябва да го проучим. Това ще е целта на експедицията, която ще работи поне няколко години“, уточни Чобанов.

По повод очакваните резултати от разкопките зам.-кметът сподели, че е почти сигурен, че ще се открият дворцови сгради, но обясни, че засега няма как да знае какви точно ще са те и доколко ще са запазени.

Ключови места в града от Римската епоха и идеалния център на днешна София съвпадат. Там, където са Министерският съвет и Президентството, „Шератон“ - това всъщност е някогашният идеален център на римския град. Площад „Св. Неделя“ е почти едно към едно като параметри с някогашния римски форум, допълни Чобанов.

Той посочи, че много от археологическите ценности в центъра на София са се загубили, защото, когато са строени Министерският съвет и Президентството, не се е „гледало с толкова добро око на археологията“ и са били разрушени културни ценности.

Плановете на Столична община са експедицията да започне да се подготвя през тази година и да започне работа в началото на лятото следващата година или по-рано, ако организацията позволи.

Сподели:

Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия

Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов

HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)

Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота

Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия

Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.