Васил Велев, Лондон, специално за Faktor.bg

В квартала, в който живея в юго-източен Лондон има доста българи. Чувам ги в магазини и във влака, докато говорят по мобилните си телефони и се питат, дали са "бизи", като си уреждат срещи на "стейшъна" за да отидат на "шопинг". Разбирам, че като живееш в друга страна , неизбежно започваш да се влияеш от местния език. През годините обаче съм срещал и много стари емигпанти, които говореха прекрасен, чист български. Затова си мисля, че част от новите пришълци не са забравили български, а по-скоро никога не са го знаели добре. Далеч съм от мисълта да критикувам когото и да било за това как говори или пише. В крайна сметка по цял свят в днешно време хората "даунлоудват" и "ъпдейтват". В съвремения глобализиран свят езикът също се променя и донякъде уеднаквява.

В средата на миналия век имало езиковеди, които предричали, че американският и британският варианти на английски с времето толкова ще се отдалечат, че представители на двете нации ще имат нужда от преводач за да общуват помежду си. Сега никой вече няма такива опасения и това се дължи на масовите комуникации, на Интернет, телевизията, филмите, музиката. Смешни са опитите на французите, например, да си измислят свои думи за компютърни термини. Така те само затрудвяват чужденците, които не говорят френски при използване на Интернет във Франция.

Още по -смешно е изфабрикуването на нови езици. Сигурно доста хора си спомнят, че в бивша Югослвавия се говореха три езика- сръбски (сърбо-хърватски), македонски и словенски. Сега вече има хърватски, босненски, а вероятно и черногорски. Така бившите югославяни за кратко време станаха страхотни полиглоти, които с лекота се оправят с няколко езика. Бившият хърватски президент Франьо Туджман в свободното си време ковеше нови хърватски думи, за да замени сръбските. Същото се правеше и в Македония. Македонците, които познавам са особено докачливи и много се обиждат, ако им кажа, че говорят български. Ако те ,обаче, използваха езика на Александър Велики, едва ли щях да ги разбирам така добре. Това вероятно е комплекс на малките и неуверени нации. Нали не си представяте, че бразилците ще започнат да си пълнят езика с чужди думи, само за да докажат, че нямат нищо общо с Португалия. Нито пък австрийците се притесняват, че говорят немски. Да не говорим за Швейцария с три официални езика и без напъни да показват, че някои са по-важни от останалите . От друга страна, докато все още разчита на братската съветска помощ, Куба прави опит чрез ООН да се признае съществуването на кубински език, различен от капиталистическия испански. Това не става и Фидел продължава да произнася многочасови речи на езика на Сервантес.

Често англичани са ме питали защо ние българите използваме руска азбука. В такива случаи се налага дълга историческа разходка за да стане ясно, че азбуката изобщо не е руска и независимо от разтегателнните граници на Русия, нашите букви са създадени доста извън руска територия.

Всъщност исках просто да кажа, че 24 май е добър повод да се замислим ,как се отнасяме към българския език и да си напочним, че за разлика от други нации, не ни се налага да си измисляме думи, букви или история. Тези неща си ги имаме.

Последвайте Faktor.bg в