27 Ноември, 2024

​Несподелена мъст и талибански мисли дремят и в нашите християнски душици

​Несподелена мъст и талибански мисли дремят и в нашите християнски душици

Свещ. Ангел Величков, „Двери на православието“

В къщата на обесения не се говори за въже. Тази поговорка сигурно съществува под някаква форма и на сръбски. Но дори и да не съществува, елементарната християнска етика ни учи на много повече от това.

Според мен беше неуместна „позицията”, броени дни след терористкия разстрел в Париж, на един православен епископ. Не, не е наш. Този път е сръбски, на официалната страница на Сръбската патриаршия. Многоуважаваният Бачки епископ Ириней изведнъж започна да поучава сръбската преса какви рисунки да публикува и какви – не.

Когато един художник по религиозни причини е разстрелян от упор в качеството си на художник, е недопустимо да обсъждаме рисунките, преди поне да са минали 40 дни от разстрела. Пък и дълго след това. И не само да обсъждаме, но и да размахваме пръст срещу все още живите му колеги – превантивно. Достатъчно беше да „осудим ово гнусно дело”, и толкова, ако не можем да кажем повече. (Така постъпиха нашите архиереи, помолиха се, и поне прозвуча коректно.)

Всъщност, би трябвало по-ясно да обсъдим самите религиозни мотиви за едно такова престъпление, дори те да не са християнски. Защото забелязахме, че тайни талибански мисли и настроения дремят и в нашите християнски душици. Не, не агресивни – благи и кротки. Чувства на тиха, несподелена мъст, свенлива мечта за възмездие. Разбира се, никога няма да ги озвучим, защото ни е срам от нашия Господ Иисус Христос, Който, бит, оплюван и разпнат, ни остави не само молитвата Отче наш, но чрез Своите мъченици и изповедници и молитвата 

„Прости им, понеже не знаят що вършат!”

Ние с тази втората много не сме съгласни, обаче си траем. Но сега ни е паднало – покрай карикатурите на Мохамед дискретно да преживеем и отмъщението за обидите срещу нас. Вестниците нас са ни обиждали много повече, отколкото братята мюсюлмани, понеже с нас е много по-лесно: ние не колим, не разстрелваме и не режем крайници. И слава Богу! Но сега е нашият час: хем да се подмажем на съседите мюфтии, че да не ни вземат и нас за „Чарли” и да си имаме неприятности, хем да скръцнем със зъби от тяхно име на вестникарите, да се сещат, когато пускат картинки и нам неугодни.

Само че това не е християнска позиция. И ако все пак си позволяваме да философстваме и коментираме карикатурите на Мохамед в този страшен час, нека кажем и следното.

Първо, наистина такива картинки са недопустими, ако са предназначени за някое ислямско издание или ако се разпространяват в джамиите. Тоест, ако упражняваме религиозна и идеологическа агресия в тяхното лично пространство. Но когато става дума за тясноспециализирани издания, адресирани към съвсем различна публика, тогава кой ни кара да се ровим по щандовете и да търсим обиди срещу нас? Кой ни кара насила да купуваме, да гледаме и да четем? Кой ни пита за нашите коментари по принцип? Никой. Ами, по тази логика, нас ни скандализират и порнографските списания, но не избиваме нито проститутки, нито фотографи и редактори. (Вие, апропо, често ли проповядвате по тези въпроси?) Казано ни е, че заедно с пшеницата растат и плевели. Това е. Да сме бдителни, 

нашата пшеница да е оплевена, 

повече от тази мисия не ни е възложено. А може би за някои не е лоша идея да попрегледат и порно периодиката, и богохулните смешки, та да изровят повечко компромати срещу „света”?...

Второ. Ако все пак някой настоява в този момент да анализираме карикатури, то редно е да се спрем и на тяхната предистория и първопричина. Да се опитаме да разберем от какво те са предизвикани, защо някои са избрали, вместо да стрелят и колят, да реагират по-цивилизовано, да го обърнат на смях, макар и горчив, да се отдадат на анализ, макар и хаплив, понякога – юродиво грозен. Но анализ, не кьотек. И ако плачете на чужди гробища, спомнете си малко и за нашите светини, осквернявани не наужким и в карикатури, а в грубата реалност, на място. Чрез навлизане в нашето собствено пространство, без покана. Все още по старинните ни и нереставрирани храмове стоят неми и слепи свидетели: иконите с избодени очи. Не сме търсили отмъщение. Поне да бяхме реставрирали очите, а то и веждите даже не изписахме... Но ще си позволя да въведа една друга поговорка:

който вади очи на икони, ще потърпи и карикатури

На Запад християнските светини не са пострадали чак толкова, но там очите на хората ежедневно им се избождат по други начини. Като гледат агресията и нарастващата престъпност, безотговорното размножаване за сметка на чужди социални системи, отказа за елемeнтарно интегриране, арогантното тунеядство, нарушаването на мира и спокойствието, терористичните заплахи. Да изреждам ли още? А изредените по-горе беди са вече религиозно обусловени. Основанията за тревоги са по-големи от всякога. Така че, рисуват, хората, пишат, реагират по своему. Особено когато собствените им правителства демагогстват.

Преекспонирано в предишната си статия определих разстреляните френските карикатуристи като изповедници – не на вярата, но на определени ценности, които вторично произтичат от християнските. И въпреки направената уговорка, че е условно, че е алегорично, някои благочестиви приятели реагираха с присъщия ни буквализъм. Направиха извод, че се опитвам да ги канонизирам и едва ли не да им съставя служба и житие.

Не, далеч съм от такива мисли. Даже и за икуменизъм не става дума. Просто ми се иска да започнем да забелязваме нюансите, да излезем от плоскостта на заучените клишета, да бъдем живи и адекватни във вярата си, да напуснем 19 век и да се върнем в 21. Да се огледаме и да забележим всички наоколо, не само себе си и врага. Да не се изказваме по калугерски, когато става дума за една съвсем различна среда. Да застанем замалко на мястото на другия и да се вживеем малко в неговия свят.

Не е лесно, но започваме полека-лека да се ориентираме. Все пак, нашето съвремие ни предлага предизвикателства без прецедент, по които Църквата не е взимала отношение преди, защото тогава просто ги е нямало. Но Светият Дух, който е в нас и с нас, ни учи, наставлява, спасява. Стига да не му пречим с квадратното си мислене, с излишна дипломатичност, с човекоугодие, с лицемерие и със страх.

Но ето, и аз сега не правя изключение от Вашата „позиция”: все пак, по-лесно е да се обърнеш дръзко към сръбски епископ, отколкото към свой...

Сподели:
В Италия  откриха раннохристиянска базилика

В Италия откриха раннохристиянска базилика

Археолозите твърдят, че това откритие вероятно демонстрира по-мащабна византийска строителна програма

С академично тържество СУ „Св. Климент Охридски“ ще отбележи патронния си празник

С академично тържество СУ „Св. Климент Охридски“ ще отбележи патронния си празник

В 11.00 часа Академичният съвет на Софийския университет начело с ректора проф. Георги Вълчев ще поднесе венец пред паметника на св. Климент Охридски

Почина бащата на българския експериментален театър Николай Георгиев

Почина бащата на българския експериментален театър Николай Георгиев

"Изследователят на непознатото, мисионерът, Човекът, Будителят в истинския смисъл на думата"