Иво Инджев,Ivo.bg

Както вече писах, фактът, че втора година моя скромна коментаторска милост е забранен в публицистиката на БНТ, не ме кара да спестявам кривиците на тази медия от опасения, че мога да бъда заподозрян за обиден „реваншист” .

БНТ се е самопровъзгласила за единствената българска институция, за която критичният прочит на комунистическото й минало не е валиден.

В БНТ за миналото на телевизията, като пропаганден юмрук на Партията, е забранено да се говори. На тема минало в БНТ тече неспирна двугодишна самохвална кампания, прославяща „славните години”. Фактът, че паралелно се появяват предавания, в които се казват истини за времето на комунизма, по никакъв начин не отменя обстоятелството, че извън тези предавания по нищо не личи въпросният комунизъм да е преболедуван в БНТ. С други думи днес в БНТ ползват метода на жълтата преса от 90-те години, която се беше самообявила за защитник на плурализма, редувайки механично реваншизма на комунизма с неговото дозирано критикуване. Ефектът от това е този, който наблюдаваме в момента:

победа на носталгията по „едно време”

Както беше написал Евгений Дайнов, СДС спечели битката за бъдещето ( с приемането на България в НАТО и ЕС), а БСП спечели битката за миналото ( с помощта на пропагандата си ).

Дойче веле наскоро отбеляза нещо подобно в реплика по повод факта, че в неделното сутрешно предаване на БНТ монополно съхраняваното съкровище, каквото е архивът на монополната едно време телевизия, беше употребен да ни покажат (уж) непоказвания досега Тодор Живков. Водещият представи кадрите като „нещо уникално”, макар да видяхме всъщност познатия ни прост диктатор, фъфлещ написани фрази, около когото се суетят някакви безгласни шерпи с повтарящия се въпрос дали на др. Живков му е удобно както си е седнал ей там на този стол.

В същото предаване вчера дефилираше 

Петър Волгин в солова акция

Не бих тръгнал да споря задочно с неговите тези. Те се леят от години безалтернативно и от микрофона на държавното радио. Вероятно от БНТ смятат, че това е малко за публиката, жадна за Волгин. Същевременно неговият домакин го ожали заради хипотезата един ден да му спрат крайно лявото пропагандно предаване в БНР ( ех, ако имаше подобни другарски жалейки и за действително преследваните за волнодумство журналисти в България, нямаше да е лошо, но чак такава солидарност…). Волгин храбро предположи, че и това можело да се случи, прокарвайки междувременно отново и отново идеята си ( този път пред зрителите на БНТ, а не пред слушателите на БНР, както обикновено) най-сетне в Българи да се създаде по-лява партия от БСП от типа на Сириза в Гърция.

Впрочем, по липса на „Свободна Европа”, по която на Волгин да се противопостави едно некомунистическо мнение, създадената от ЦРУ ( според Путин) виртуална мрежа все пак отвърна по-подробно на пропагандната диктатура на тандема БНР-БНТ.