България ми даде кръвта и семейството – майка ми и баща ми, което е много важно за всеки човек. Италия ми даде успеха и признанието. Това разкри в рубриката „Известните говорят“ примата на оперното изкуство Райна Кабаивански.

Тя разказа, че винаги се е чувствала така, сякаш е била родена за сцената. Но сега, пеят нейните ученици, тръпката да излезеш на сцената е много по-страшна, защото аз познава всичките им дефекти и чака с ужас дали ще се получи това, което иска. Затова сега вълнението от сцената е много по-голямо.

Кабаиванска смята, че така както светът се променя, се е променило и отношението към операта.

Светът се промени много, той е абсолютно друг. С технологиите направихме големи открития и това влияе върху младите хора. Нашата генерация бяхме свикнали да четем, а младите са пред компютъра, смартфона, телефона. Затова не мога да кажа дали операта има бъдеще, но не мога да скрия, че оперното изкуство вече е в криза и повечето хора смятат, че операта също трябва да влезе в този модерен технологичен свят. Моето мнение е друго – операта е като един музей. Ние не може да се подиграваме на картините на големите художници, на скулптурите на големите творци. Към тях винаги се отнасяме с уважение. Това трябва да бъде отношението и към оперното изкуство, убедена е за голяма оперна певица.

Запитана какво е отнел талантът от нея, Кабаиванска отговори с особено вълнение.

Какво ме е отнел талантът – този въпрос си задавам и аз непрекъснато. Имах ли право да давам толкова свобода на моя талант, а да не съм била толкова пристрастена към семейството? Равновесието между кариера и семейство е много трудно, мъчех се да го реализирам, но е наистина трудно – или ставаш жрица на изкуството или си половин майка към дъщеря си. Може би затова не съм напътствала в избора на професията моята дъщеря. Тя никога не е обичала сцената и сега се занимава с нещо много различно – с археология. Нямам право да прослушвам и внуците ми, защото не искам да влизам в конфликт с майка им и баща им. Но ми се вижда, че малката внучка – Чичилия, която носи името на светицата на музиката, има като че ли някакви музикални заложби и може да се окаже голямото разочарование на семейството, разказва оперната прима.

За своя рожден ден Райна Кабаиванска си пожелала да продължава да работи, защото за нея е много важно човек да има винаги някаква цел.

А Коледа – това е празникът на децата. Денят, в който се раждането на едно дете – на Исус Христос, дал начало на нашата религия – християнството, което е помогнало за нашето човешко развитие в Европа. Това е една религия на прошката и на любовта, а не на омразата и на смъртта. И макар, че не съм религиозна, със сърцето си чувствам, че Християнството ни учи на опрощение и ни дава повече, то ни прави повече човеци.