Иван Грозданов

„Меката сила„ на неоосманизма, предвиждаща културно и икономическо проникване в държавите, които са били част от Османската империя се прилага вече и към Българската академия на науката. БАН организира с Истанбулския университет международна балканска годишна конференция в София, спонсорирана с турски лири. Форумът ще се състои в София от 26 до 28 ноември. В поканата за участие към наши и чужди изследователи строго са фиксирани темите, и което е по-скандално се подчертава, че преди да бъдат допуснати до участие учените ще бъдат цензурирани. Тоест, ако докладите им не отговарят на претенциите на организаторите, те просто няма да бъдат допуснати до форума. Подобна практика е без прецедент в последния четвърт век от академичната ни история, която се характеризираше с плурализъм.

Под влияние на „меката сила“ на неоосманизма и 

БАН заговори удобно за Османско владичество,

а не за турско робство. Естествено проблемите на етнодемографските процеси, протекли в империята, както и последствията от тях не са в дневния ред на форума. Тъкмо обратното в поканата към участниците се рисува идилия в тон с лансираната от Анкара теза за благотворното османско присъствие на Балканите.

В поканата могат да се прочетат следните абсурди: “Мост между Изтока и Запада, между исляма и християнството, между цивилизациите-това е често срещано определение за Балканския полуостров в средствата за масова информация, историческите източници и популярната литература. През последните десетилетия на ХХ век тези цивилизации се срещат и съжителстват на територията му без съществени конфликти“. Логично възниква въпросът - кои средства за масова информация, исторически източници и популярна литература имат предвид организаторите. Отговор липсва, но освен в Турция, такава идилия не се описва никъде. В същата покана се добавя още: “През по-голямата част от ХХ век „западняците“(термин с твърде променливо съдържание,на който се придава прекалено голямо значение и е подвеждащ, б.а.), поставят на полуострова и населението му етикета „буре с барут от размирици“. Е това е академично самочувствие. И къса памет. Никакъв спомен за касапницата в Югославия, десанта в Кипър или конфликтите в Македония.

Организаторите на форума се опитват да ни убедят в това ,в което „западняците“, а и ние българите не вярваме:“И все пак изглежда, че в хода на вековете на нашествия и пристигане на нови заселници, хората населяващи полуострова са се научили да живеят с тези различия, което позволява на другия да съществува, и да приемат различията като част от живота“. И тук опираме до черешката на тортата: „османското наследство“. Ето в какво ни убеждават организаторите:“Разнообразието от езици и култури, повдига въпроси за тяхното съжителство. Сред тях можем да посочим въпроса за многоезичността в повечето части на Балканите чак до средата на ХХ век, взаимодействията в областта на изкуството и материалната култура, архитектурата, езиковите контакти. Не толкова очевидни, но също толкова важни изглежда са били взаимните влияния и отношения в икономическия, политическия и социалния живот, които наскоро извеждат на преден план „османското наследство“ като конкретна тема за научно изследване“.

За сведение „османското наследство“ вече е обект на „научно изследване. С неизвестно и до днес финансиране, но с протекциите лично на бившия турски посланик Исмаил Аръмаз в София бяха представени две луксозни издания. Едното е „Турците в България“, а другото „Пътеводител на Османска България”. 

Издател е бившият агент на Шесто управление на ДС, 

Антони Георгиев. Автори са плеяда научни работници от БАН. Явно обаче това не е достатъчно, за тези които дават парите.

Конференцията ще бъде пето издание. До този момент форуми са се провели в Скопие през 2011 г., Тирана през 2012 г., Сараево-през 2013 г. и Букурещ -2014 г.

Организаторите предлагат участниците да се съсредоточат върху живота на Балканите през последните три века и до настоящия момент “без специално да избягват чувствителни въпроси“. Въпросите обаче са избегнати още със зададените теми и времевия им обхват. Може да докладвате за селското стопанство, занаятите, социалния живот. Даже за културния обмен и взаимодействие като изкуство, архитектура, фолклор. Но нито дума за османското нашествие, кръвния данък, насилствената ислямизацията или религиозната дискриминация.

Темите са идеални за платените родоотстъпници в научните ни среди, които две десетилетия, чрез неправителствени центрове наводниха академичното пространство със слугинажни издания.

За да бъде унижението към участниците пълно, те трябва да подадат „молба за участие“ до 15 септември, за да има време за задълбочен оглед и филтриране. В нея трябва освен име и принадлежност да се надяват „Академичния съвет на конференцията“ да оцени техните предложения и да ги уведоми дали те са приети.

От БАН се опитват да впишат предстоящия форум в политиката на академията за толерантност. Ще припомним, че по инициатива на председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров бе приета Декларация за толерантността между вероизповеданията и етносите в България. Тя бе подписана на 5 февруари 2013 г. между БАН и Националния съвет на религиозните общности в страната. Бе проведена и кръгла маса, на която учудващо нямаше мюсюлмански лидери. Техен доклад не се появи и в публикуваното луксозно издание „България-средище на толерантността” видяло бял свят чрез академичното издание „Марин Дринов”.