Американец описва абсурдите и културата в комунистическа България с 13 рисунки

През 1964 г. американецът Робърт Кръмб посещава България и се опитва да разгледа окупираната от комунистите страна. От 1947 г. на власт е БКП. Наложена е насилствена колективизация на земеделските земи. Хората имат право да имат само по една къща на семейство. Всички предприятия и бизнеси са национализирани. В страната върви процес на тежка и често безсмислена индустриализация, заради която се строят цели квартали от грозни панелни жилища.

И всичко това е в условията на тежка цензура в медиите, забранени опозиционни и изобщо всякакви други партии, а на западната култура и музика се гледа с лошо око. И все пак, Робърт Кръмб е видял и описал частица от обществото тогава през погледа на американски турист.

Голяма част от културата в новата Народна република е внос от СССР.

Държавните издателства осигуряват стотици нови книги всяка година за ограмотяване на масите.

Националната галерия на изкуствата е изпълнена с вдъхновяващи творби, които лесно биват разбрани от обикновения човек. Дегенеративно „абстрактно“ изкуство не е позволено.

Новият балет представя тегобата на работническата класа.

Те искат да танцуват туист, но това е забранено от закона.

Въпреки всичко, някои западни влияния все пак са се промъкнали.

Беше ми казано да се явя в Комитета за приятелски международни отношения.

„Значи, вие искате да видите България… Имаме много красиви планински курорти, древни църкви, културни артефакти с голяма стойност. И, разбира се, трябва да видите мавзолея на Георги Димитров.“

„Всъщност, аз повече се интересувам от училища, университети, фабрики, болници, такива неща, социални, разбирате ли ме?“

„Хмм. Това е повече в сферата на нашата официална туристическа агенция. Мисля, че мога да Ви уредя среща с тях“.

При официалната туристическа агенция.

„Имаме много красиви планински курорти, много древни църкви и културни артефакти с голяма стойност и мавзолея на Георги Димитров.“

„Всъщност, това което наистина искам да видя е, наистина искам да видя някои училища, университети, фабрики, болници, вашите социални организации и т.н.“.

„Мм, да. Ще трябва да отидете до Комитета за приятелски международни отношения. Те могат да ви дадат разрешение за такива неща.“

Имаше една студентка по изкуства в Националната академия.

„Това е Ева. Тя учи скулптура. Ева, разкажи на американеца за нашата Народна академия за изкуствата.“

„О да, артистите в България имат великолепни възможности. Раволюцията откри безкрайни хоризонти пред нашите артисти. С активната подкрепа на държавата, ние сега можем да отприщим нашите креативни сили..

Той е член на Партията. Какво има да кажа за изкуството тук. Работа като работа…“

После пък беше един младеж, който работи като електротехник, когото срещнах в едно кафене.

„Те все още ли танцуват Хъли Гъли?“

„Да, но кажи ми… Какъв е животът тук? Всичко ли се контролира, както чувам?“

„Да, много се контролира! Бих избягал от тук ако можех! Много е опасно да…

Прекрасно е тук. Социализмът ни дава щастлив живот. Много съм щастлив тук.“

Новите квартали за работниците в кооперативните ферми (ТКЗС)

Те наистина харесват униформите. Всеки носи униформи. Има два вида – работническа униформа – мъжка и женска, и военна униформа – мъжка, женска и детска.

Съпругата на американския консул – перфектният пример за буржоазния капитализъм, който всички в България да видят.

Българският катаджия насочва движението с умение и грациозност.

Бях поканен на сватбено празненство, за което държавата е платила.

„Виждате ли, комунизмът е раят на земята!“