30 Август, 2026

Българската изложба в Лувъра попадна в престижна класация

Българската изложба в Лувъра попадна в престижна класация

Българската изложба в Лувъра „Епопея на тракийските царе - археологически открития в България” е обявена от специалисти в Европа за една от най-хубавите изложби на 2015 година.

Оценката е изразена в авторитетната класация на френското специализирано списание „Connaissance des Arts” /„Проблеми на изкуството”/. Изданието посвети специалния си брой за юли и август на най-хубавите изложби през лятото на 2015 година и в него богато илюстрираният текст за „Епопея на тракийските царе” в Лувъра заема наистина подобаващо място.

Изключителният успех на българската изложба в Лувъра нарежда страната ни на високия пиедестал на световната култура. Изложбата стана възможна благодарение на петгодишното Споразумение на България с Музея „Лувър”, подписано от министъра на културата Вежди Рашидов през първия му мандат. Лично президентът на Лувъра Жан-Люк Мартинез е главен куратор на изложбата, включваща 1629 експоната от фондовете на 17 български музея, която гостува до 20 юли 2015 г. в прочутия музей.

Статията на Жером Коаняр /Jerome Coignard/ - „Траките: в търсене на изгубеното царство” /”Les Thraces au Louvre, a la recherche du royaume perdu”/, е със следното подзаглавие: „Взимайки за отправна точка последните археологически открития в България, Лувърът представя една брилянтна и енигматична цивилизация - тази на траките, войнствен народ с ерудиран елит, който е властвал на териториите, намиращи се в границите между гръцкия свят и персийската империя”.

В публикацията в „Connaissance des Arts” се разказва много подробно и за религиозните вярвания и обичаите на траките, за разкопките в Голямата Косматка, както и за владетеля Севт Трети и реалистичното му изображение, както и за начина, по който траките изобразяват боговете.

Антична Тракия винаги се свързва с легенди, които се пренасят през вековете. Изложбата в Лувъра „Епопея на тракийските царе” показва за първи път цели ансамбли от археологически обекти, които представят тракийската цивилизация и нейното историческо значение, се посочва още в публикацията „Траките: в търсене на изгубеното царство”. Френско –българското сътрудничество в тази област има вече стогодишна традиция, подчертава авторът на статията в авторитетното френско издание „Connaissance des Arts”. 

В началото на миналия век – през 1904 г., Жорж Сьор от Френската атинска школа извършва археологически разкопки във Велико Търново, а Александър Дегран - генерален консул в Пловдив, е участвал в разкопките на обекти край Созопол. Тези разкопки продължават и днес под ръководството на Александър Баралис, който е и комисар на изложбата в Лувъра, заедно с доц. Милена Тонкова, проф. Тотко Стоянов и Негин Матийо, се отбелязва в публикацията на френското списание. Статията „Траките: в търсене на изгубеното царство” разказва подробно за най-впечатляващите археологически открития, които са включени в българската изложба в Лувъра. Сред най-впечатляващите археологически находки през последните години са откритията в могилата Голямата Косматка, изтъква авторът й Жером Коаняр.

Сподели:
Британският диджей Jax Jones направи ремикс на "Бангаранга" след размяна на предизвикателства с Дара (видео)

Британският диджей Jax Jones направи ремикс на "Бангаранга" след размяна на предизвикателства с Дара (видео)

Jax Jones, който стои зад хитове като „I Got U“ и „You Don't Know Me“, сега добави и българска следа в дискографията си

Публикуват емблематичната биография на цар Борис III „Корона от тръни“ в нов превод

Публикуват емблематичната биография на цар Борис III „Корона от тръни“ в нов превод

Авторът Стефан Груев е син на Павел Груев, дългогодишният началник на личния кабинет на царя, разстрелян от Народния съд. Книгата излиза на английски език през 1987 г. в САЩ под заглавието „Crown of Thorns“.

АСБ: Спрете поетичната награда на името на антибългарина Вапцаров - необходим е обществен дебат

АСБ: Спрете поетичната награда на името на антибългарина Вапцаров - необходим е обществен дебат

Министерството на културата трябва да обясни как авторът на „Моторни песни“ може да бъде обявен за обединяващ патрон на българската поезия, докато политическите и литературните аспекти на биографията му служат за оспорване на българската историческа и културна принадлежност на хората от Пиринска Македония

Коментари (0)