Това сочат резултатите от национално представително проучване "Българската младеж 2013", направено от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). То е проведено от 7 до 19 юни сред 1100 души между 15 и 35 г. Разлика има и в класацията на другите младежки музикални предпочитания. През 2005 г. 35% посочват на второ място, че слушат българска поп музика, а днес на второ място 25% избират рок. Феновете на рока са се увеличили с 5% спрямо 2005 г. и сега са близо една четвърт от младите. В същото време, ако през 2005 г. 19% са слушали българска народна музика, днес те са 6%. Проучването на НЦИОМ е изследвало и емигрантските нагласи сред младите.

Прогнозата, че повечето от ще изберат терминал 2 и ще напуснат България, може да не се окаже вярна. Защото 45% от младите заявяват, че при никакви обстоятелства не биха напуснали България. 43% имат намерение временно да напуснат страната, а 12% - за постоянно. Основните причини за напускане на страната са икономически - ниският жизнен стандарт (48%), липсата на перспектива за младите (13%) и високата безработица (35%).

Допълнително някои посочват и други причини - "по-добри възможности за собствен бизнес в чужбина, за да събера пари да си платя кредитите, да започна бизнес, за обучение на децата ми". За обучение (в престижен университет) страната напускат 12%. По-често това е причина за напускане на страната за учениците и за столичани. На почивка или екскурзия отиват 7%. Това посочват основно жители на столицата и студенти. Заради липсата на законност и правов ред у нас си отиват от България 5% от младите.

Преподреждане има и при класацията на ценностите. За много от младите
стандартът на живот е по-важен от образованието.

Над половината от участвалите в изследването (57%) дават приоритет на стандарта си на живот пред образованието. Това в по-голяма степен се отнася за мъжете, за хората на възраст от 25 до 35 г., за жителите на малките градове и селата, както и за младежите от етническите малцинства.

Стандартът на живот, а не образованието е по-важен и за хората, които в момента са без работа, за тези, които не знаят чужди езици, и за младите, които вече имат деца. Това означава, че безработицата не е стимул за повишаване на квалификацията. За други 43% обаче по-важно е да получат възможно най-доброто образование. Такова е мнението предимно на жените, на анкетираните между 15 и 25 години, на студентите и на жителите на големите градове.

Професиите като юрист, лекар и IT специалист продължават да са най-предпочитани от 2005 г. Изненадващо през 2013 г. сред тях се нарежда и професията на преподавателя. От НЦИОМ коментират, че увеличаването на престижа на тази професия е положителна промяна в ценностната система на младите хора.

За качеството на българското образование красноречиво говорят данните, че 46% от анкетираните са плащали за частни уроци. Сравнителният анализ на резултатите от изследването на НЦИОМ през 2013 г. с данните от 2010 г. показва, че въпреки промените в образователната система относителният дял на младите хора, които са плащали за частни уроци, се повишава, макар и незначително (от 41% през 2010 г. на 46% през 2013 г.). От 2010 г. 2013 г. делът на младите хора, които използват интернет, се е увеличил от 55 на 66%. Според изследването 45% от младежите излизат с приятели навън всеки ден, а други 32% правят това два-три пъти седмично. С 8% за последните три години нараства делът на младите, които излизат с приятели навън. Пушенето се е превърнало в навик за половината от младите, като 11% от участвалите в изследването твърдят, че са опитвали, а 39% никога не са пушили.