Директорът на "Народния": Проблемът не е в псуването в театъра, а в запазването на моралната позиция
"Театърът е място, което не бива да обслужва, а да създава и възпитава вкус". Това заяви новият директор на Народния театър "Иван Вазов" Мариус Донкин пред Би Ай ТВ. Той си припомни за една от първите си срещи в театъра през 70-те с Георги Раданов, който му направил забележка за шапката. Тук не се влиза с шапка, говори се тихо и не се псува, казал му той.
Донкин е категоричен, че макар времената и разбиранията да са се променили – и днес в театъра да се псува, то е от изключителна важност моралната позиция да бъде запазена. "Помня добре поколението, което ме прие и което ми зададе като отношение действията, които би трябвало творецът да върши,, добави той. Според него основната предпоставка за качество е атмосферата в театъра, а по неговата оценка в момента тя не е достатъчно добра.
Той подчерта, че изпитва уважение към стореното от неговите предшественици, актьорът заяви, че според него се е управлявало доста централизирано. Донкин от своя страна ще държи хората по стълбицата на йерархията сами да могат да формулират проблемите и да му предават предложенията си за решения, като всички участват в този процес и се чувстват съществени и оценени в своя труд. Той призна, че е естествено с някои хора да се раздели, но и нови да дойдат на техните места.
Според него афишът до края на годината също не е разпределен добре и създава трудности. Марису Донкин се определи обаче като максималист и смята, че това ще му помогне.
Още от Арт Фактор
Два дни - от началото на Реформацията до народните будители
Не подарявайте свободата си на безразличието!
Български филми влизат в конкурсната програма на кинофестивал в Рим
„Гунди: Легенда за любовта“ и „Балконада“ ще участват в деветото издание на Euro Balkan Film Festival
„1986“ — 40 портрета, 40-годишни българи и светлината, която побеждава мрака
Фотографският цикъл на Теодора Нишков, известна като Принц Датски, превръща четири десетилетия след Чернобилската катастрофа в размисъл за живота, уязвимостта и човешкия дух, показвайки, че животът продължава въпреки историческите травми