Нова гробница зад олтара на манастира "Св. Богородица". откриха археолози на остров Св. Иван край Созопол. Изградена до северната част на олтара на базиликата, преди 5 години там бяха открити и мощите на Свети Йоан Кръстител. Нейното строителство е от времето на първата базилика там – кр.на IV или началото на V век и вероятно в нея е бил погребан висш духовник. Открита в нея верижка, която е служила за придържане на кандило, също е датирана от V век.

"За археологията тази гробница е феномен, защото е в подобен манастир. Това показва как са се погребвали монасите.“, казва проф. д-р Казимир Попконстантинов, който е и ръководител на разкопките пред burgasnews.com. „Гробницата е с размери 2 метра на 1,30 м. Това означава, че погребаният е бил висок човек, но не задължително и дебел. Монасите са били скромни и вероятно са го погребали само с расото. Възможно е да е имало и кръстче", сподели откривателят на новата находка.

Самите останки на погребаното лице не бяха в гробницата, като вероятно са били преместени около манастира. Археолозите са надяват да открият и надпис, който да покаже името на високопоставеният покойник. Той може да се окаже, че е някой от известните и влиятелни вселенски патриарси.

Историческите проучвания дават всички основания да се твърди, че манастирът, разположен на „Големия остров” срещу Созопол, е бил голям духовен и културно-просветен център не само с регионално, но с общоевропейско и световно значение, при това със статут на патриаршески и императорски манастир.

Според директора на НИМ проф. Божидар Димитров на острова са погребани 20-30 игумени и 4-5 Вселенски патриарси. Сведения за имената им обаче има за живелите там чак след 12 век. Един от най-известните е гроба на патриарх Нил, починал през 1380г. Според проф. Димитров той издава благовоние и край него стават чудеса.

Друг известен патриарх, чиито тленни останки са на остров Св. Иван е Йоан ХІІ Козма (1294-1303). След оттеглянето си от патриаршеската катедра, той се връща в Созопол и изживява последните си дни в обителта на „Св. Йоан Предтеча” на „Големия остров”. В този период Йоан ХІІ Козма, който е пленен от цар Теодор Светослав при превземането на Созопол, изпълнява и дипломатическа мисия на българския цар пред византийския император, довела до брака на Теодор Светослав с принцеса Теодора – дъщеря на Михаил ІХ Палеолог през 1307 г. Според Б. Димитров, бракът на Теодор Светослав и Теодора става в църквата на манастира „Св. Йоан Предтеча”, а сам Светослав си построява царска резиденция в манастира. Важна подробност е, че Йоан ХІІ Козма умира в Созопол, почти сигурно в манастира „Св. Йоан Предтеча”.

Някъде в периода 1860-1870 г., в стария християнски квартал на Истанбул – Пера, Йоан Сакелион купува от антиквар ръкопис, съдържащ 86 листа (70 листа текст). Вероятно същият ръкопис след смъртта на Сакелион става притежание на манастира „Св. Йоан Предтеча” на о-в Патмос и влиза в науката като „Codex Patmiacus 770”. Тези документи съдържат преди всичко информация за собствеността на манастира. От тях научаваме, че в зафиксирания от документите период - средата на 14 – началото на 17 в. манастирът „Св. Йоан Предтеча” се превръща в най-крупния собственик на земи и имоти по южното ни Черноморие. Почти всички известни на историята манастири на юг от Бургас в този период се превръщат за по-кратък или по-дълъг период от време в метоси на „Св. Йоан Предтеча”.

Има няколко документа, които потвърждават, че манастирът е автономен, „патриаршески и императорски”. Манастирът е бил любимо място както на патриарсите в Константинопол, така и на императорското семейство. Не са били рядкост случаите игумените на манастира „Св. Йоан Предтеча” да бъдат изповедници на византийските императори. Нещо повече, от тук започва, преминава или свършва житейският път на мнозина патриарси, митрополити и епископи.

Тук идва св. Нифон ІІ патриарх Константинополски, който заема патриаршеския престол три пъти: 1486-1488, 1497-1498 и 1502 г. Вероятно след първото си слизане от патриаршеския престол 1488 г., св. Нифон се оттегля в созополския манастир „Св. Йоан Предтеча”. Той взима разрешение от братството да построи (възстанови) малкия манастир „Св. Николай, Помощник на бедните” на вдадения в морето нос (нос Акра в Черноморец). Светецът възстановява манастира и го прави ставропигия, която също става метох на „Св. Йоан Предтеча”. Предполага се, че неговият гроб може да е на нос Акра, но най-вероятно е унищожен от военните.

Един малко известен факт е, че тук, в манастира „Св. Йоан Предтеча” се замонашва роденият в Анхиало (Поморие), бъдещ Вселенски патриарх Йеремия ІІ Транос / на снимката /. Наричан от съвременниците си „Слънцето на Изтока”, Патриарх Йеремия подобно на св. Нифон, три пъти е качван и свалян на патриаршеския престол в Константинопол (1572-1579; 1580-1584; 1587-1595). Патриарх Йеремия е човекът, въздигнал Руската църква от ранг на митрополия в патриаршия през 1589 г.

В манастира е погребан и узурпаторът на патриаршеския трон в Константинопол бивш Созополски митрополит Йоаникий. Митрополит Йоаникий използва отсъствието на Патриарх Йеремия І, заминал за Йерусалим на поклонение и липсвал повече от 6 месеца, и заел катедрата му. Остава в историята като Йоаникий І патриарх на Константинопол (1546). Със завръщането на Йеремия І Патриарх Йоаникий І е свален, низвергнат от сан и заточен в манастира „Св. Йоан Предтеча”, където починал. Скоро след неговата смърт тялото му е извадено, за да му се прочетат отпустителни молитви. Тялото му изглежда, че не се било разложило и това предизвикало любопитството на народа, който идвал да гледа зрелището. Това е принудило монасите в манастира да го препогребат дълбоко в „основите на стената” – вероятно стената на храма.

Освен Вселенски патриарси манастирът дава и много други висши клирици на Църквата. Известни са ни имената на митрополита на Никея Порфирий І, на Созопол и Мидия Теодосий, на Анкара Партений и др, които са били монаси в „Св. Йоан Предтеча”.