24 Ноември, 2024

Горан Благоев с юбилей – просвещението срещу гнева „адов” на певците

Горан Благоев с юбилей – просвещението срещу гнева „адов” на певците

Горан Благоев

Една от емблематичните фигури в БНТ навършва днес 50 години

            Човек, когато навърши 50 години неволно си прави равносметка, особено,  ако е в бурите и страстите на общественото внимание. По една или друга причина го подемат размислите за призванието или кръста, на който служи.
А във времето на масовия кич, псевдожурналистиката и могъществото на постистината това е трудна мисия за българския журналист, особено ако не пропуска да защитава собственото си мнение с цената на всичко.
Горан Благоев и предаването му „Вяра и общество” по БНТ сякаш са от малкото, които разбъркват понятията ни в това бездуховно време. Поставят неизбежните въпроси и ни помагат 

да намерим отговорите

 Защото да намериш верния модус за вярата в него е трудно, много трудно занимание и се постига с немалко усилия на достойнството ти. И наглед в безобидното и смирено предаване изведнъж избухна недоволството на висшия клир на БПЦ – ултимативно и без аргументи те изведнъж решиха, че техни представители няма да се появяват при журналиста Благоев, нито ще удостоят с вишесчайшето си мъдро слово, за да коментират. Спретнаха и едно абсурдно искане до БНТ да низвергне предаването от ефир.  И това единствено, защото водещият не забравя да попълни паметта им за тяхното истинско служение в Държавна сигурност – там, където Светия синод всъщност е осъществявал надзора си над вярата.  Гнусно и недостойно, но какво ли може да ни удиви в действията на синодалните старци. С такт и нужното търпение Благоев премина 

през гнева „адов” на певците,

 но не в църковния хор, а в капелата на Държавна сигурност.
Преди доста повече от десетилетия ми направи силно впечатление документалния филм за монашеството в Света гора, мисля че се казваше „Духовност и достолепие български”, който за първи път ме потопи в дебрите на истинското служение на Бога, на българското достолепие във вярата. После ме привлече още един филм, пак на същия автор – „Островът на цар Самуил” – все разкази за нашето истинско битие, за отминалите времена на достойнството българско. Едва ли има автор в телевизиите ни, който така компетентно и вещо да посяга към деликатните теми за историческите перипетии, за вярата и съдбата на българина. Оттогава ме спечели истински, защото такива духовни хора са толкова редки в публичното ни пространство, че сякаш са вече на изчезване, независимо че Благоев е дълги години преподавател и упорит работник на полето на етнологията и многообразието на вери по нашите земи. Такива хора ни липсват, ама така ни липсват в нашия толкова бездуховен и пуст живот, който се опитваме да живеем.
И някак си естествено дойде и документалният му филм „Светителят”, в който ни разказва за св. Киприан Българина – митрополит на Москва и цяла Русия, водач и книжовник на православието в Русия, тръгнал, формиран от българските земи. Такива филми Светия Синод никога няма да разбере, нито ще опита да популяризира, защото от тях става ясно кой е покръстил, просветил,

 отворил очите на руснаците

 за светлата страна на православната вяра... Нали в крайна сметка там в Москва вече вярата е и политически инструмент и то – могъщ.
Дано Горан Благоев има още дълги години упоритостта да следва пътя си, да понася ударите и да крепи здравето си, защото такива хора са ни нужни, ама много нужни в тези пусти и празни времена на игнорирането на верските канони, които ние българите отдавна забравихме. Или не искаме да помним. Нали ни трябва светлица в мрака и винаги ще ни трябва!?
Честит юбилей, Горане! И на многая лета!
Христо Марков и екипа на Faktor.bg

Сподели:

Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия

Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов

HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)

Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота

Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия

Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.