Журналистът и водещ на предаването „Вяра и общество” по БНТ Горан Благоев изпрати Открито писмо до председателя на парламента Цвета Караянчева. В него той категорично посочва, че депутатът и председател на парламентарна група Волен Сидеров е направил опит за грубо потъпкване на свободата на словото и за намеса в кадровата политика на БНТ, която по закон е независима от Парламента институция.
Преди два дни Сидеров, гостувайки по БНТ на Емил Кошлуков, нападна без основания Горан Благоев заради личната му позиция по повод гостуването на руския патриарх Кирил у нас. Сидеров нарече журналиста „манипулатор”, „агент на соросоидни общества” и „вреден за българското общество”.
Според Горан Благоев с действията си лидерът на „Атака” е нарушил три члена на Конституцията. Благоев настоява Караянчева и парламентът да се разграничат категоричен и приемлив за парламентаризма ни начин от поведението на Сидеров.
Откритото писмо е входирано днес в Народното събрание под № П5-8194-5-19/14.03.2018 г.
Ето и пълният текст на писмото:
До
Председателя на 44 Народно събрание
г-жа Цвета Караянчева
Копие: Комисията по културата и медиите
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика
Съвета за електронни медии
ОТКРИТО ПИСМО
от Горан Благоев
журналист в БНТ,
автор и водещ на предаването „Вяра и общество”
Уважаема госпожо Караянчева,
Обръщам се към Вас в качеството Ви на председател на върховната законодателна институция на Републиката, която е призвана да брани достойнството и правата на всички български граждани.
На 12 март т.г. депутатът и председател на ПГ „Обединени патриоти” Волен Сидеров участва в предаването „Още от деня” по БНТ-1 с водещ Емил Кошлуков. Още в началото на разговора той си позволи да отправи по мой адрес квалификации и обиди, които по никакъв начин не съм предизвикал нито с изказване, нито с лично отношение към него до този момент. Ето и самият разговор:
„Емил Кошлуков (водещ): Добър вечер на Волен Сидеров. Подозирам, че искате да кажете нещо по темата, която коментирахме с Шаренкова и Горан Благоев?
Волен Сидеров (гост): Кой е тоя Горан Благоев?
Емил Кошлуков (водещ): Водещият на „Вяра и общество”.
Волен Сидеров (гост): Сериозно? Все още ли?
Емил Кошлуков (водещ): Продължава да бъде.
Волен Сидеров (гост): Това е един човек, който отдавна манипулира българското общество през Българската национална телевизия. Според мен този човек е агент на соросоидните общества. Такива хора са вредни за българското общество.”
Г-жо Караянчева,
Като журналист с повече от 25-годишен стаж винаги съм смятал, че хората от нашата гилдия не сме и не можем да бъдем „свещени персони”, че и ние можем да допускаме грешки и респективно – да бъдем критикувани основателно и аргументирано от нашите зрители, читатели, слушатели... И това не би следвало да се възприема като посегателство върху свободата на словото, гарантирана на всички нас от Конституцията на Република България. Но когато един депутат и председател на парламентарна група си позволява да отправя обидни квалификации и критики, които не почиват на каквато и да било аргументация; когато по адрес на журналист и водещ на една национална медия се поставя въпросът „Все още ли води своето предаване?”; когато този журналист е обявен за „манипулатор”, „агент на соросоидни общества” и „вреден за българското общество”, тогава тези думи означават само две неща: опит за грубо потъпкване на свободата на словото и за намеса в кадровата политика на БНТ, която по закон е независима от Парламента институция.
Със своето изказване в „Още от деня” на 12 март т.г. г-н Сидеров си позволи да наруши поне три члена от Върховния закон на държавата ни: Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения...; Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.; Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
Какво усещане остава в обществото, когато един депутат, който се е клел в Конституцията, я нарушава публично? Не петни ли по този начин достойнството на българския парламент? Не прави ли лоша услуга на ръководството на БНТ, тъй като оттук нататък всеки опит за спиране на предаването „Вяра и общество” и свалянето ми от екран ще се тълкува като политическо кадруване в една независима по закон институция?
През последните две седмици г-н Волен Сидеров си позволи сходен недопустим тон и към колегите Иво Никодимов (водещ на сутрешния блок на БНТ) и Цветанка Ризова (водещ на предаването „На четири очи” по бТВ) на 8 март т.г. Във всяка цивилизована, правова и демократична държава, когато един народен избраник и политик от ранга на г-н Сидеров си позволи подобно поведение, той неминуемо понася съответните морални и правни санкции. Още повече че неговата изява в предаването „Още от деня” предизвика вълна от многобройни, но еднопосочни реакции, които изразяват категорично неприемане на поведението и изказа му (прилагам три от тях).
Надявам се, уважаема г-жо Караянчева, лично Вие и колегите Ви да покажете на обществото, че българският парламент е парламент на една цивилизована, правова и демократична държава. Като председател на институцията, с която г-н Сидеров се намира в трудови правоотношения, очаквам да се разграничите от поведението му по категоричен и приемлив за парламентаризма ни начин. В противен случай ще дадете още един аргумент родината ни да продължи да заема незавидното 109-о място в света по спазване на свобода на словото според проучването на „Репортери без граници” за 2017 г. Както Ви е известно, ние сме единствената страна-член на ЕС с такава позиция. Тя, според Вас, достойна ли е?
София
13.03.2018 г.
С уважение:
Горан Благоев, Ph D
автор и водещ
на предаването „Вяра и общество” (БНТ-1)
Още от Арт Фактор
Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия
Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов
HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)
Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота
Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия
Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.