Гръбчева страда от хронична обструкция на белите дробове - нещо доста по-зловещо от астма и затова се налагало да диша с кислородна маска. Напоследък почти не излиза от дома си, но с необикновена енергичност общува с приятелите чрез интернет. Препраща им всяка новина, свързана с киното, с дискусиите около закона за кинематографията или за премиери. Вълнува се заедно с колегите си.
За последно се видяла с дъщеря си Силвия на 24 май. Специално за празника тя завела в апартамента фризьор, за да бъде с хубава прическа за красивия български празник. А вечерта БНТ2 излъчва филма "Една калория нежност", на който искрено му се радва, била толкова щастлива... Накарала дъщеря си специално да се обади на писателя Георги Данаилов по този повод - той е автор на сценария.
В събота двете не се видели, но при режисьорката винаги имало човек поне до 1 ч през нощта. А в неделя сутринта, когато Силвия отишла да я види и да помогне, я намерила паднала на пода... Лекарите не са дали все още причината за кончината . Дъщеря предпола, че е станала, прилошало е и е загубила съзнание, споделя Силвия пред 24 часа.
Кончината на голямата режисьорка обаче няма да причина Иванка Гръбчева да бъде забравена, защото ни е оставила едни от най-хубавите, дълбоки и смислени филми за нашето близко минало.
Родена на 28 юли 1946 г. в София, Иванка Гръбчева е завършила "Кино и телевизионна режисура" във Висшия институт за филмово изкуство в Бабелсберг, Германия.
Работила е като режисьор в Българската национална телевизия (БНТ). От 1969 до 1990 г. е режисьор-постановчик в Студия за игрални филми "Бояна". Продуцент и художествен ръководител на творчески колектив "Алфа", преподавател по кинорежисура и монтаж на филми в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".
Преподавател по режисура и във Факултета по изкуства на Великотърновския университет "Св.Св.Кирил и Методий".
Иванка Гръбчева е режисьор на много игрални филми и телевизионни сериали: "Деца играят вън" (1973), "Изпити по никое време" (1974), "При никого" (1975), "Хирурзи" (1977), "Войната на таралежите" (1979), "Златната река" (1983), "13-ата годеница на принца" (1987), "Ева от третия етаж" (1987), "Една калория нежност" (2003) и др.
Нейни филми печелят множество награди. През 1974 г. печели наградата на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) за филма "Изпити по никое време" на Международния кинофестивал за детски филм в Хихон, Испания.
Филмът "При никого" е награден с наградата "Златен Делфан" на фестивала в Техеран, Иран, и със Сребърната награда на Московския фестивал през 1975 г. "Изпити по никое време", получава цели 5 награди, сред които "Златен пелайо" за режисура, филмът "Хирурзи", получава Сребърен медал за режисура на VII Международен кинофестивал на червенокръстките филми през 1977 г. във Варна.
Още от Арт Фактор
Йотова защитавала кирилицата – а мълча когато Путин заяви, че "славянската" писменост е дошла в Русия от "македонската земя"
Българските институции дават тон на антибългарските агитки и на оттичането ни в т.н. "славянско море", което всъщност е московско блато
Българският рок със свой адрес в София! "Симеоново" вече има улици „Щурците“ и „Бъндараците“
Историята на българския рок започва през социализма именно от софийските улици, мазета и апартаменти
Основателят на Lunar преди прожекцията в София: Иска ми се хората да бъдат по-позитивни
Организираме най-големия мапинг конкурс в света. Той е потапящ, тъй като зрителите се намират и са заобиколени от проекционна площ – фасадите на МС, МОН, парламента и президентството стават платно на тези светове.