Иванка Гръбчева напусна света, който превръщаше в кино (обновена)

Гръбчева страда от хронична обструкция на белите дробове - нещо доста по-зловещо от астма и затова се налагало да диша с кислородна маска. Напоследък почти не излиза от дома си, но с необикновена енергичност общува с приятелите чрез интернет. Препраща им всяка новина, свързана с киното, с дискусиите около закона за кинематографията или за премиери. Вълнува се заедно с колегите си.

За последно се видяла с дъщеря си Силвия на 24 май. Специално за празника тя завела в апартамента фризьор, за да бъде с хубава прическа за красивия български  празник. А вечерта БНТ2 излъчва филма "Една калория нежност", на който искрено му се радва, била толкова щастлива... Накарала дъщеря си специално да се обади на писателя Георги Данаилов по този повод - той е автор на сценария.

В събота двете не се видели, но при режисьорката винаги имало човек поне до 1 ч през нощта. А в неделя сутринта, когато Силвия отишла да я види и да помогне, я намерила паднала на пода... Лекарите не са дали все още причината за кончината . Дъщеря предпола, че е станала, прилошало е и е загубила съзнание, споделя Силвия пред 24 часа.

Кончината на голямата режисьорка обаче няма да причина Иванка Гръбчева да бъде забравена, защото ни е оставила едни от най-хубавите, дълбоки и смислени филми за нашето близко минало.

Родена на 28 юли 1946 г. в София, Иванка Гръбчева е завършила "Кино и телевизионна режисура" във Висшия институт за филмово изкуство в Бабелсберг, Германия.

Работила е като режисьор в Българската национална телевизия (БНТ). От 1969 до 1990 г. е режисьор-постановчик в Студия за игрални филми "Бояна". Продуцент и художествен ръководител на творчески колектив "Алфа", преподавател по кинорежисура и монтаж на филми в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". 

Преподавател по режисура и във Факултета по изкуства на Великотърновския университет "Св.Св.Кирил и Методий".

Иванка Гръбчева е режисьор на много игрални филми и телевизионни сериали: "Деца играят вън" (1973), "Изпити по никое време" (1974), "При никого" (1975), "Хирурзи" (1977), "Войната на таралежите" (1979), "Златната река" (1983), "13-ата годеница на принца" (1987), "Ева от третия етаж" (1987), "Една калория нежност" (2003) и др.

Нейни филми печелят множество награди. През 1974 г.  печели наградата на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) за филма "Изпити по никое време" на Международния кинофестивал за детски филм в Хихон, Испания. 

Филмът "При никого" е награден с наградата "Златен Делфан" на фестивала в Техеран, Иран, и със Сребърната награда на Московския фестивал през 1975 г. "Изпити по никое време", получава цели 5 награди, сред които "Златен пелайо" за режисура, филмът "Хирурзи", получава Сребърен медал за режисура на VII Международен кинофестивал на червенокръстките филми през 1977 г. във Варна.