“Папа Йоан XXIII, чието рождено име е Анджело Джузепе Ронкали, ние, българите, наричаме “българския” папа. Но той е известен и като добрия папа. Добротата прозира в целия му живот - той е бил голям политик и държавник, добър пастир като представител на Светия престол в България с отношението си към местната католическа църква, и към българите”, казва Богдан Паташев, първи секретар на Суверенния военен орден на Малта в София, цитиран от 24 часа.

Българската следа в биографията на бъдещия светец започва с 9-годишната му дипломатическа мисия в София от 1925 до 1934 г. Отначало той е апостолически представител, а от 26 март 1931 г. - апостолически делегат на Светия престол в България. Когато през 1935 г. е изпратен на нова задгранична мисия в Истанбул, той не забравя страната и поддържа дългогодишно приятелство с царското семейство.

Всъщност тъкмо царица Иоанна предрича на монсеньор Ронкали, че един ден ще бъде избран за папа. Това става на 3 януари 1935 г., когато Ронкали отива в двореца “Врана”, за да си вземе довиждане с царя и царицата преди заминаването си за Турция. Двамата организират вечеря в негова чест и му подаряват ценен кръст от XVI век, подарен на Борис III от атонските монаси преди сватбата с Иоанна. През годините Ронкали неизменно ще носи този кръст със себе си в Истанбул, Париж, Венеция и Ватикана, а през 1963 г. личният му помощник Лорис Каповила го дарява на патриаршеската базилика “Св. Франциск” в Асизи. 

На тръгване от прощалната вечеря във “Врана” през януари 1935 г. царицата казва на монсеньор Ронкали: “Моят съпруг и аз ще дойдем да поднесем своята почит към вас във Ватикана, когато станете папа.”

Пет години по-късно Ронкали отбелязва в дневника си: “Блажени жени - всички са мечтателки. Също и добрата царица Иоанна Българска, която пророкува, че ще стана папа и тя и съпругът  ще дойдат да ме посетят във Ватикана.”

Думите на царицата обаче се сбъдват. 10 дни след като Анджело Ронкали става папа на мястото на починалия Пий XII и приема името Йоан ХХIII, той приема царица Иоанна и децата й Симеон и Мария-Луиза на аудиенция на 28 октомври 1958 г.

“Ваше светейшество, ето че се изпълни моето пожелание от 3 януари 1935 г. Както обещахме тогава заедно с моя съпруг, ето ме сега при вас, за съжаление без моя Борис. Нося ви благопожеланията си и благопожеланията на моите деца Мария-Луиза и Симеон”, казва царицата на новия папа, спомня си кардинал Каповила. Приятелството между папата и българската царица се запазва чак до смъртта му през 1963 г. Добрите чувства на царицата не избледняват и след това.