Димитър Маляков

Замислен от братя Мормареви като филм за деца, в него няма почти нищо детско. Сниман през 1979 година за "Международната година на детето", по настояване на Людмила Живкова, сериалът е реалистичен разказ за тъжната социалистическа действителност и злободневните проблеми на малкия човек.

Всичко започва от баскетболното игрище в двора на малчуганите, което  предизвиква недоволство сред комшиите, които бранят своя скромен живот. Съседите като истински болшевики забраняват да се играе баскетбол, защото смятат, че това е пропаганда от САЩ и заплаха за социалистическата система. Други пък лицемерно се намесват в конфликта, за да гарантират спокойствието.

В лентата на Гръбчева забележителен образ прави Вълчо Камарашев в ролята на другаря Ташев, който също иска да спъва играта на младите във времето на мракобесното БКП. 

Филмът показва какви глупости са се вършили и как некадърното соц-управление е било заобиколено елегантно, може би с протекциите на Людмила Живкова. Как скъпият форд на Вълчо Камарашев се превръща в символ да се пречупи младото поколение, отворено към света, противопоставяйки на техните пориви привилегиите на близките до властта, които с раболепии и нагаждане си гарантират безметежен и спокоен живот.

Тези и други тъжни истории от близкото социалистическо минало се повтарят като синкоп и днес. Хората, които спират новото игрище на младите хора и са окупирали блоковото пространство с тежкарски автомобили и трабантчета. Тези същите стават домоуправители и шефове на алианси, и пазаруват безсмислено по няколко чифта панталони за Тончо – да има и когато порасне... А останалите ще сме принудени да си строим игрище, което да местят, когато си поискат! 

"И да внимавате!", както казва другарят Ташев!