Николай Василев

Вчера на сцената на Македонския народен театър за първи път бе изиграна пиесата „Железният светилник“ по едноименния роман на Димитър Талев.
Роденият преди 120 години в Прилеп, като Димитър Палисламов е сред най-значимите и най-обичани български писатели. Поставянето на неговите творби в родната му Македония, след повече от половинвековна забрана е наистина значимо събитие. Очевидно Договорът за приятелство и сътрудничество започва да дава плодове.
В много македонски средства са масово осведомяване, като Курир, Република online, A1on.mk, vesnik.com, vecer.mk… се появиха прекрасни рецензии за големия прилепчанин.
„„Тези, които са чели знаят, че тежестта на неговите творби не се измерва само в написаните думи, но и в емоциите, които той така умело провокира, чрез своите редове. Откривайки своята душа и отдавайки цялата си творческа енергия, Талев оставя зад себе си творби с огромно значение и ненадмината трайност. Той търпеливо изпитва и отбелязва събитията, които пораждат бурни исторически развития в едно време изпълнено със съдби, които той успешно кара да оживеят. (...) В ,, Железният светилник '' както никой дотогава чрез измисления град Преспа, в който се развива действието по неповторим начин и с неизмерима любов той описва родния си Прилеп“.
Но всички те сложиха и една 

лъжичка катран в кацата с мед

 Лансираха една манипулация, която тотално обърква представите ни за автора на тетралогията "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам", както и за времената които той описва. Талев беше определен като „двудомен“! Под това понятие не се разбира, че той е притежавал повече от една къща, а концепцията, че принадлежи на две различни култури! За всеки, който знае биографията на писателя и който прочете тетралогията става ясно, че Талев не е „двудомен“. Той посвещава живота си и творчеството си в борба за запазване на духовното и културно единство на своя „дом“, на своята култура, на своя народ!
Димитър Палисламов отраства в родния си град Прилеп, завършва гимназия в Битоля, следва в Загреб и Виена, но се завръща в центъра на своя културен "дом", в българската столица. През 1927 година е привлечен като коректор във вестник „Македония“, който се оформя като орган на т.н. "дясно" крило на македонското движение, водено от Ванчо Михайлов. Това са хората, които до край отстояват българския характер на основното население в Македония. Когато по-голямата част от Македония е де факто присъединена към България през 1941 година, Талев не крие своето щастие! Прекарва дълги месеци в родния си Прилеп, макар основно да живее в столицата. Но от хода на Втората световна война скоро става ясно, че обединението на Македония и България е мимолетно! Предстои нова раздяла – може би за много дълъг период.
Македонските интелектуалци реагират по различен начин на съдбата на Македония, която е предопределена много далеч от Скопие. Някои се опитват чрез „кодификация“ на македонския език да запазят колкото се може повече от автентичните български елементи на своите език и култура. Димитър Талев не е от тях. Той се заема с титаничното усилие, да опише на литературен български език драматичните събития на своя край. Така 

България и Македония ще останат заедно,

 пък било то само и в литературата!
След съветската окупация на България, тезата, че македонците не са част от българския народ, а един от югославските народи е наложена не само в югославска Македония, но и в България. Талев има смелостта да се възпротиви и е обявен за „великобългарски шовинист“. Талантливият писател прекарва няколко години в Софийския затвор, в концлагера „Куциян“ и в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол. Здравето му рухва и той е на прага на смъртта когато през 1948 година е освободен, но със семейството си е изселен в Луковит. Там той пише първите три романа от тетралогията. Разказва за семейството на Стоян и Султана Глаушеви, оженили се в тъмните времена на 30-те години на 19 век. Действието продължава по време на борбите за български църкви и училища. По блестящ начин Талев разказва как българите от етническа група, която знае за себе си само че не са гърци, турци, или власи се превръщат в народ, който иска сам да изкове съдбата си! Последва еуфорията от подписването на Санстефанския мирен договор и покрусата от решенията на Берлинския конгрес, които оставят Македония в рамките на Османската империя с едни голи обещания за реформи.
Както безброй други семейства Глаушеви също се разделят физически. Единият син на Стоян и Султана, Кочо заедно със семейството си се преселва в свободна София. Другият син, Лазар – трогнат от думите на майка си, че в Преспа ще останат само техните гробове, решава да остане! Семейството на Кочо дава своя принос за изграждането на съвременна България. Лазар се запознава с Даме Груев и се включва в революционната борба.
Талев описва правдиво революционната организация. Тя е безспорно етнически българска, но все повече разбира, че македонските българи не трябва да разчитат на „Угоре“, а на себе си! Не историческият Гоце Делчев, а литературния му образ в „Илинден“ изрича паметните думи, че който работи за интересите на Сърбия, Гърция, или България, може да е добър сърбин, грък, или българин, но не и добър македонец...
Талев представя правдиво Илинденското въстание като кулминация на българското Възраждане, но и като начален етап в събитията, които довеждат до разкъсването на българския народ. Описва с болка началото на отчуждаването на македонците от България и появата на нови пропаганди. Наред със старата гръцка пропаганда се появява и нова – сръбската. Един от героите на „Илинден“ повтаря, че в Преспа щели да дойдат сърбите и че народът всъщност бил сръбски...
В края на 50-те години на 20 век България променя политиката си по Македонския въпрос. Талев е реабилитиран, романите му са публикувани и стават любимо четиво на няколко поколения българи.
След 1991 година "Железният светилник" и "Илинден" са публикувани в Македония на македонски език. Синът и внукът на Талев не изразиха своето недоволство! Според сина на Талев Бранислав, баща му е реагирал остро на създаването на македонския език! А Внукът на Талев Климент пряко обвини македонските издатели във 

Фалшификация

По мое скромно мнение, творчеството на Талев трябва да стане достъпно и за тези днешни македонци, които изпитват затруднения да го прочетат в оригинал. Не само за да се насладят на неговия гений, но и за да разберат и усетят драмата при която един народ е разделен, за да се формират век по-късно два народа.
Творчеството на Талев принадлежи и на двата народа, но той не е „двудомен“, защото по времето когато е бил формиран като личност все още е имало само един народ! Разместването на тектоничните геополитически плочи, които разделят потомците на Кочо и Лазар се оказват по-могъщи дори от таланта на Димитър Талев, на Александър Балабанов, на Любомир Милетич и на безброй други интелектуалци, които отчаяно се борят за запазване на единството на тогавашния български народ.
Днес хората от двете страни на Осогово са доста различни от своите предци от преди 100 години. Логично е те да се различават и един от друг. Но ако искаме да изградим искрено приятелство, трябва 

да разберем душевността на нашите общи предци

Представянето на „Железният светилник“ в Скопие и други македонски градове е важна стъпка в това начинание. Внушенията, че Талев (и безброй други негови сънародници) е бил „двудомен", не спомага нито за неговото разбиране, нито за искреното приятелство!

*  Николай Василев е политически емигрант, политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".