Според него днес магията на езика бавно изчезва, отстъпвайки място на електрониката.

Днес има електронна музика, има електронна графика, не можем да си представим киното без елекроника. Но в нея (електрониката) няма вяра, надежда и любов. В това е тайната защо думите все повече се съпротивляват, размишлява поетът. 

Той определя себе си като човек на 20 век – време, в което хора като него всеки ден са откривали нови и нови неща, някои от които създадени преди хиляди години. Поетът обаче няма представя какъв ще бъде човекът на 21 век. Но според него най-големият проблем на това и следващите столетия е как хората ще се справят с тоталната информация, която ще завладее света. 

Любомир Левчев признава, че всяка вещ, която му е подарена, е скъпа за него, затова я пази, но в никакъв случай не се чувства вещоман. 

Обича хубавата музика, но най-много се кефи с предкласиката -  Бах и Вивалди.  

Книгата е била негова вечна спътница, има много любими книги, които обаче вече не чете, за да не загуби приятния  спомен за тях. А днес  настолното му четиво е “книгата на живота”. Но ако трябва от богата си библиотека да остави само една книга за себе си – това ще бъде книгата, която все още не е написал.