24 Ноември, 2024

Мел Гибсън увлечен по българската история - ще прави филм за Калоян и Борис III

Мел Гибсън увлечен по българската история - ще прави филм за Калоян и Борис III

Два исторически филма, свързани с българската история, ще бъдат заснети у нас от американската продуцентска компания "Милениум филмс" до края на 2017 г.

Единият е свързан с цар Калоян, който най-вероятно ще бъде режисиран от световноизвестния холивудски актьор  Мел Гибсън, съобщи изпълнителният директор на "Ню Бояна филм" Ярив Лърнър, цитиран от в. "24 часа".

Филмът за Калоян Красивия, както го нарича Лърнър, показва история, която се случва някъде по времето на Четвъртия кръстоносен поход, и описва отношенията между царя и папа Инокентий Трети.

Навремето византийският василевс Алексий III Ангел иска помощ от Калоян срещу кръстоносците, дошли до Цариград, и му предлага в замяна да го коронясат за цар. Калоян пише на папата за предложението, защото бърза да ускори преговорите за сключване на уния с Римската църква.

В отговора си папата настоява България да се присъедини към лоното на Римокатолическата църква. Калоян му отговаря след три години, като иска царска (не кралска) корона и самостоятелна църква.

В крайна сметка Калоян е провъзгласен за крал от името на папата, което придава голям авторитет на българския владетел в цяла Европа.

Предварителен сценарий за филма вече е пратен на асистента на Мел Гибсън, тъй като самият актьор е бил зает със снимки в Австралия. Предстои всеки момент продуцентската компания да се чуе лично с Гибсън.

Някъде около 16 февруари в киностудията очакват да пристигне и авторът, който ще пише окончателния сценарий за Калоян. Това е Голан Рамърс, съвсем неслучайно име сред холивудските сценаристи.

Той отговаря за развитието на проектите в компанията "Марвъл", освен това е писал сценария за "Мистър и мисис Смит". Впрочем той е и човекът, който пристигна миналата година в академията на "Ню Бояна" да преподава сценарно писане. Сега ще работи по филма с историци, сред които е и преподавател по история в Софийския университет, обясни Лърнър.

Втората лента ще бъде посветена на времето на цар Борис III. Сценаристът на проекта също няма да е българин. За този филм спомена преди 2 месеца Ави Лърнър, баща на Ярив и собственик на продуцентските компании "Ню имидж" и "Милениум филмс", пред Антонио Бандерас.

Тримата заедно с министърката на туризма Николина Ангелкова разглеждаха изложбата на Пикасо в националната ни галерия. Тогава Ави Лърнър дори попита Бандерас: "Искаш ли да играеш царя?".

"Цар Борис Трети наистина подкрепя евреите в България, но се оказва, че има доста повече хора, въвлечени в тази история. Иска ни се да покажем повечето от тях, като развием образите им във филма", обясни Лърнър. За по-голяма достоверност, както и за да засвидетелства уважението си, на него му предстои среща със Симеон Сакскобургготски.

"Много се надявам той да приеме да участва под някаква форма във филма - с документи или с разкази, но нищо не мога да кажа, преди да се срещнем", обясни Лърнър.

Малко е странно, че и двете истории са български, но сценариите ще се пишат от американски писатели. Една от причините за избора на чужди писатели е, че сценариите трябва да са на английски, тъй като филмите са предназначени за международния пазар. Те и ще бъдат заснети на английски, като за нашия пазар ще излязат с български субтитри. По-вероятната причина за избора на чужди сценаристи е, че у нас няма професионалисти, които да мислят креативно и модерно. А това наистина поставя под съмнения сценариите, които ще излязат изпод перото им- Те, въпреки добрите намерения на продуцента, могат да се окажат пълен провал за кинолентите. 

Сподели:

Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия

Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов

HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)

Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота

Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия

Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.