Нацията ни се стопява, тя си заминава, а българският народ съществува като фикция на едни бъдещи проекти на Европейския съюз и нищо повече. Това казва режисьорът Александър Морфов, който официално обяви премиерата на дългоочаквания му авторския спектакъл "На ръба", пише БГНЕС.

Временно избраният за директор на Народния театър разкрива каква е идеята на пиесата, която накратко описва като обща импровизация за онова, което се случва в България“.

„На ръба“ е нещо като реквием за държавата България, реквием за един народ, който си отива, който се стопява. Народ, който достойно и гордо съществува на този свят хиляда и триста години, но който не успя да устои на бруталните, алчни, безмилостни колизии на съвременната "демокрация" … И на собствените си низостни слабости и противоречия. Българската нация си заминава. Превърнали сме се в население, което едва оцелява в циничните условия на някаква фашистка, финансова общност, нарекла себе си Европейска, която и пет пари не дава дали има или няма такъв народ“, казва Морфов.

Той споделя още, че винаги е бил и продължава да бъде днешното правителството, хората, които ни управляват и тенденциите, които са се заформили отдавна. Морфов признава също, че няма абсолютно никакви ръководни амбиции и се опитва всеки час да се отърва от тези функции, защото не счита, че това е негова работа, просто иска да се случат нещата в театър безболезнено и почтено. Нищо повече, посочва творецът.

"Да вървят по дяволите всички онези, които ме обвиняват в желание за власт, за управление - че аз съм отрекъл самия себе си и съм се изметнал от моите позиции – това не е вярно. Аз продължавам да държа на своите позиции, продължавам да мисля, че това правителство е абсолютно вредно…, абсолютно съм против това Министерство на културата и всичко останало. Продължавам да бъда против и никога няма да бъда инакъв. Просто единствената ми задача и цел беше да направя прехода малко по-безболезнен.", обяснява позицията си творецът.

Той е категоричен, че само една концептуална, творческа, истинска програма ще направи театъра сплотен и изключителен.

„Има две мотивации, които могат да накарат артиста да бъде креативен и позитивен – едната е финансова, другата е творческата. За съжаление финансовата мотивация у нас я няма никаква и държавата нехае за това, а и изобщо не разбира последствията от това нехаене. Затова на нас ни остава единствено творческата мотивация – да създадем такава творческа тяга, такава енергия, която ще подтисне междуособиците, дрязгите - да сме обладани от една и съща творческа идея – истинският театър", завършва Александър Морфов.