Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова бе удостоена днес с високото отличие орден „Стара планина” с лента, съобщиха от прессекретариата на държавния глава Росен Плевнелиев.
„Най-високото държавно отличие е израз на признателността на България за всеотдайността и личния принос на Ирина Бокова за утвърждаването на световния мир и сигурност, посредством задълбочаване на сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката и културата“, заяви президентът по време на тържествената церемония на “Дондуков” 2.
Плевнелиев подчерта, че избирането на Ирина Бокова на поста генерален директор на ЮНЕСКО през 2009 г. е повод за национална гордост и припомни, че за първи път българин и източноевропеец заема толкова висока позиция в системата на ООН.
По думите на президента с дейността си Ирина Бокова е допринесла за издигането на престижа и видимостта на страната ни не само в системата на ООН, но и сред европейските и международни партньори. Той лично даде висока оценка на предприетата от Бокова цялостна реформа на ЮНЕСКО, която е направила организацията по-ефективна и способна да отговори на новите предизвикателства.
Държавният глава изрази благодарност към Ирина Бокова за нейната ангажираност в защита на името на България в тежкия казус със задържаните в Либия български медицински сестри.
„Нито за миг Вие на пожалихте сили и енергия в подкрепа на българската кауза и справедливостта“, каза президентът Плевнелиев.
Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова благодари за подкрепата на президентите на България и на няколко поредни правителства за кандидатурата й за поста генерален директор на ЮНЕСКО.
Още от Арт Фактор
Два дни - от началото на Реформацията до народните будители
Не подарявайте свободата си на безразличието!
Български филми влизат в конкурсната програма на кинофестивал в Рим
„Гунди: Легенда за любовта“ и „Балконада“ ще участват в деветото издание на Euro Balkan Film Festival
„1986“ — 40 портрета, 40-годишни българи и светлината, която побеждава мрака
Фотографският цикъл на Теодора Нишков, известна като Принц Датски, превръща четири десетилетия след Чернобилската катастрофа в размисъл за живота, уязвимостта и човешкия дух, показвайки, че животът продължава въпреки историческите травми