Това ще им даде възможност да водят непринуден светски разговор дори с кралицата на Великобритания. Вероятно повечето читатели никога няма да имат шанса да водят частен разговор с кралицата, но при всички случаи прочитането на тези книги ще им бъде от огромна полза. Сред тях обаче няма нито едно българско произведение.

КЛАСИКА

Омир – „Илиада” и „Одисея”

Антъни Тролъп – цикъла „Барсетшърски хроники”

Джейн Остин – „Гордост и предразсъдъци”

Джонатан Суифт – „Приключенията на Гъливер”

Шарлот Бронте – „Джейн Еър”

Лев Толстой – „Война и мир”

Чарлс Дикенс – „Дейвид Копърфийлд”

Уилям Текери – Панаир на суетата”

Гюстав Флобер – „Мадам Бовари”

Джордж Елиът – „Мидълмарч”

ПОЕЗИЯ

Уилям Шекспир – Сонети

Данте Алигиери – „Божествена комедия”

Джефри Чосър – „Кентърбърийски разкази”

Уилям Уърдсуърт – „Прелюдия”

Джон Кийтс – „Оди”

Томас Елиът – „Безплодна земя”

Джон Милтън – „Изгубеният рай”

Уилям Блейк – „Песни на невинността”, „Песни на опитността”

Уилям Бътлър Йетс – „Избрано”

Тед Хюз – „Избрано”

БЕЛЕТРИСТИКА (изящна словесност)

Хенри Джеймс – „Женски портрет”

Марсел Пруст – „По следите на изгубеното време”

Джеймс Джойс – „Одисей”

Ърнест Хемингуей – „За кого бие камбаната”

Ивлин Уо – трилогията „Меч за воинска доблест”

Мюриъл Спарк – “The Ballad of Peckham Rye”,

Джон Ъпдайк – поредицата романи за „Заека”

Габриел Гарсия Маркес – „Сто години самота”

Тони Морисън – „Фаворитка”

Филип Рот – „Човешкото петно”

РОМАНТИКА

Дафни дьо Мюрие – „Ребека”

Робърт Грейвс – „Аз, Клавдий”

Томас Малори – „Смъртта на Артур”

Шодерло дьо Лакло – „Опасни връзки”

Мери Рено – трилогията за Александър Велики

Патрик О’Брайън – „Господар и командир” (романите за капитан Джак Обри и Стивън Матурин)

Маргарет Мичъл – „Отнесени от вихъра”

Борис Пастернак – „Доктор Живаго”

Томас Харди – „Тес от рода Д’Ърбървил”

Елинор Хибърт (Джин Плейди, Виктория Холт)  – сагата „Плантагенет”

ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА

Артур Ренсъм – „Лястовички и амазонки”

Клайв Луис  – „Лъвът, вещицата и дрешникът“

Джон Толкин – „Властелинът на пръстена”

Филип Пулман – „Тъмните му материи”

Жан дьо Брюноф – „Бабар”

Едит Несбит – „Децата от гарата”

А. А. Милн – „Мечо Пух”

Джоан Роулинг – „Хари Потър”

Кенет Греъм – „Шумът на върбите”

Робърт Луис Стивънсън – „Островът на съкровищата”

ФАНТАСТИКА

Мери Шели – „Франкенщайн”

Жул Верн – „Двадесет хиляди левги под водата“

Хърбърт Уелс – „Машината на времето”

Олдъс Хъксли – „Прекрасният нов свят“

Джордж Оруел – „1984”

Джон Уиндъм – „Денят на трифидите“

Айзък Азимов – поредицата за „Фондацията”

Артър Кларк – „Одисея в космоса”

Филип Дик – „Беглец по острието“

Уилям Гибсън – „Невромантик”

КРИМИНАЛЕТА

Патриша Хайсмит – „Талантливият мистър Рипли“

Дашиел Хамет – „Малтийски сокол”

Артър Конан Дойл – „Приключенията на Шерлок Холмс”

Реймънд Чандлър – „Големият сън”

Джон льо Каре – „Калайджия, шивач, войник, шпионин”

Томас Харис – „Червеният дракон”

Агата Кристи – „Убийство в Ориент експрес”

Едгар Алън По – „Убийствата на улица Морг“

Уилки Колинс – „Жената в бяло”

Елмър Леонард – „Направо”


КНИГИ, КОИТО ПРОМЕНИХА СВЕТА

 

Карл Маркс – „Капиталът”

Томас Пейн – „Правата на човека”

Жан-Жак Русо – „Обществения договор”

Алексис дьо Токвил – „Демокрацията в Америка”

Карл фон Клаузевиц – „За войната”

Николо Макиавели – „Владетелят”

Томас Хобс – „Левиатан”

Зигмунд Фройд – „Въведение в психоанализата“

Чарлз Дарвин – „Произход на видовете”

Дени Дидро – „Енциклопедия”

КНИГИ, КОИТО НИ ПРОМЕНИХА

Робърт М. Пърсиг – „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”

Ричард Бах – „Джонатан Ливингстън чайката“

Дъглас Адамс – „Пътеводител на галактическия стопаджия“

Малкълм Гладуел – „Повратната точка”

Наоми Улф – „Митът за красотата”

Делия Смит – Вегетарианска колекция”

Питър Мейл – „Една година в Прованс“

Дейв Пелцър – „A Child Called It”

Лин Трас – „Eats, Shoots & Leaves: The Zero Tolerance Approach to Punctuation”.

Бен Шот – „ Schott’s Original Miscellany”

 

ИСТОРИЯ

 

Едуард Гибън – „Залез и упадък на Римската империя“

Уинстън Чърчил – „История на народите, говорещи на английски език”

Стивън Рънсимън – „История на кръстоносните походи”

Херодот – „История”

Тукидид – „История на Пелопонеските войни”

Томас Лорънс – „Седемте стълба на мъдростта”

Англо-саксонски хроники

Орландо Файджес – „Трагедията на народите”

Симон Шама – „Гражданите: хроника на Френската революция”

Дж. П. Тейлър – „Втората световна война”

 

ЖИВОТООПИСАНИЯ

 

Августин Блажени – „Изповеди”

Светоний – „Дванадесетте цезари”

Джорджо Вазари – „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“

Примо Леви –„Нима това е човек?”

Зигфрид Сасун -  „Memoirs of a Fox-Hunting Man”

Литън Страчи – „“Eminent Victorians: Cardinal Manning, Florence Nightingale, Dr. Arnold, General Gordon“

Елизабет Гаскел – „Животът на Шарлот Бронте”

Робърт Грейвс – „Good-Bye to All That“

Джеймс Босуел – „Животът на Самюел Джонсън”

Алън Кларк – „Дневници”