Александър Йорданов

Неведнъж съм имал повод да казвам, че трябва да се познава руската литература. Никой така дълбоко, както руските писатели не е разкрил истинската същност на Русия. Преди година мой приятел – известният журналист, публицист и писател Кънчо Кожухаров, ми изпрати мисли на големи руски писатели за Русия. Нямам спомен дали тогава съм ги споделил с моите приятели във Фейсбук. Правя го сега, с надеждата, че те ще обогатят знанията ви за Русия – такава, каквато е вчера и днес. Ще ви я „обяснят”, покажат и така по-лесно ще можете да преценявате едни или други нейни действия, включително и в политическата сфера.
Да започнем с мнението на Михаил Салтиков-Шчедрин, когото Лев Николаевич Толстой не случайно нарича „прокурорът на руската обществена мисъл“. Салтиков-Шчедрин пише: 
„Ако заспя и се събудя след сто години и ме попитат, какво днес се случва в Русия, аз ще отговоря: пият и крадат...” Спор няма – прозорлив писател, а при това е бил и рязански и тверски вицегубернатор, а това изключва подозрението, че си „измисля”.
Кратък, но затова пък достатъчно изразителен е Алексей Толстой. Той не само е руски и съветски писател, но и академик, три пъти носител на Сталинска премия. Негови са думите:

„Московията –руска тайга, монголска, дива, хищническа”

И още: „Не е мила, не е уютна руската земя – по–зле е от горчиво робство – хиляди години избродена с лапти, с досада разоравана с плуг, покрита с пепелта на разорени села и необозначени гробове. Пустота и дивост.”
Стигаме и до Ф.М.Достоевски – класикът, който описва достоверно възмущението на руските „славянофили”, когато научават, че българите не посрещат с венци и цветя своите „освободители”, а точно обратното – гледат ги мрачно, под вежди. Авторът на „Престъпление и наказание” е написал за руснаците следното: "Народ, който блуждае по Европа и търси какво още може да разруши и унищожи само заради развлечението” .
Михаил Булгаков, автор на световния шедьовър „Майсторът и Маргарита” обобщава: „Не сме народ, а скотове, наглеци, дива орда от душегубци и злодеи”.
И Максим Горки е наясно с характера на руския народ. Ето мнението му: „Най-важният знак за успеха на руския народ е неговата садистична жестокост. "
Заслужава си да припомним и мнението на Сергей Аксаков. Той е баща на „славянофила” Иван Аксаков, на чието име е именувана централна улица в София. Синът Аксаков, както е известно, ще остане в нашата история с написаното от него през 1885 г. – годината на Съединението, най-голямата радост за българския народ. Тогава този българомразец пише във вестник „Русь”: „Всяко тържество на българите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на русите или, по-ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от русите!” Това пише синът. Но нека ни е ясно защо. Защото бащата Сергей е бил откровен: „Ах, как е тежко да се живее в Русия, в този смърдящ център на физически и морален разврат, на подлост, лъжи и злодейства”.
Големият руски и световен писател Иван С.Тургенев е един от малкото световни писатели ползвали българин като протопит за свои герой. В романа „В навечерието“ главен герой е българинът Инсаров. Негов прототип е Николай Катранов – малко известен поет и преводач. Но в случая става дума не за нас, българите, а за образа на Русия и руския човек, според руските писатели. Ето и мнението на Тургенев:

„Руснакът е най-големият и най-наглият лъжец в целия свят”

Но да не си помислите, че само известните руски писатели са наясно със същността на руския народ. И по-малко известните също са наясно. Добър пример в това отношение е „православният мислител”, както го приемат в Русия, Иван С. Шмельов – писател и публицист. Ето и неговото мнение: „Народ, който ненавижда свободата, обожава робството, обича веригите на своите ръце и нозе, мръсен физически и морално...е готов във всеки момент да гнети всичко и навсякъде”.
Но да се върнем към класиците. Александър Сергеевич Пушкин пише: "Народ безразличен към най-малкия дълг, към най-малката справедливост, към най-малката истина, народ, който не признава човешкото достойнство, не признава като цяло нито свободния човек, нито свободната мисъл”. Известно е и неговото мнение за руския език: „ О, колко груб е нашият руски език”. Това признание – за езика, можете да го сравните с известното ви Вазово стихотворение „Българският език”. И сами да си направите изводите.
За разлика от писателите, руските философи са по-лаконични. Василий Розанов е ясен:

„Не народ, а адски урод”

Поетът Александър Блок казва същото, но...поетично: „Мъчителен руски дух, не може да диша и не трябва да лети”.
Зинаида Гипиус, оригинална поетеса и противник на болшевишката революция, с присъщата за всяка жена интуиция също е доловила истината: „Русия – това е една огромна психиатрия” .
Логично е да се запитаме: писатели различни, от различни литературни времена, от различни литературни стилове, а мнението им за отечеството е едно и също. Това означава, че техните наблюдения са истина. Но ако са истина – на кого да вярваме! На някоя наша Шаренкова ли или на такива световни литературни светила? Естествено е, че ще вярвам на характеристиката, която правят на своя народ големите руски класици. И ако сте забелязали в редица мои текстове аз скрито цитирам тази характеристика. Приемете го като литературен похват. Приятен ден!