Даниел Александров

За първи път архивни документи и материали свързани с творчеството на известни български литературни класици бяха представени в Областната библиотека на румънския град Крайова.  Проектът е озаглавен „Българска литературна класика – знание за всички. Неизвестни архивни и културни контексти”. Той  е осъществен от учени от Института за литература при БАН с цел  да бъде съхранено българското културно-историческо наследство чрез дигитализация.  Общо до момента са дигитализирани 217 000 архивни единици: документи, книги, фотографии, архиви, писмени текстове, предмети от библиотеките на най-известните български поети и писатели. Част от това неоценимо за българската духовност и култура богатство  се съхранява в Института за литература. 
В Областната библиотека на град Крайова бе представена дигитална изложба съдържаща  богата информация от живота и творчеството на писателите Михалаки Георгиев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Христо Смиренски, Фани Попова -Мутафова, Никола Вапцаров и Димитър Димов.  

Изложбата беше открита от директора на Института за литература при БАН доц. д-р Елка Трайкова. Тя е първа по рода си проява в създадения „Български център” към Областната библиотека в Крайова. Според директорката на библиотеката Лучиян Диндиринка опитът на българския литературен институт в използването на модерните технологии за съхраняване и представяне на културното наследство и синхронизиране на културната памет,  е изключително полезен и затова очаква сътрудничеството да продължи с нови проекти и инициативи от двете страни.  В представянето на българската литературна класика участваха още доц. д-р Александър Йорданов и гл.ас. Димитринка Димитрова – лектор по български език в Университета в Крайова. Румънски студенти българисти прочетоха на български език произведения на български поети  и представиха на румънски език основното съдържание на изложбата. Гости на проявата бяха ученици от различни гимназии в града. 

Предстои изложбата да гостува на българската общност в Банат.  Според  доц. д-р Александър Йорданов идеята да бъде показвано и представяно извън пределите на България  богатото архивно наследство на българските литературни класици е възможност за „духовно разширяване на територията на нашата родина”. Защото, както изтъкна в словото си доц. д-р Елка Трайкова „опазването на паметта за миналото, чертае пътя на нашето бъдеще”.