В дена на първа пролет, 20 март, Хайго, както го наричат всички, е поканил приятели и почитатели на голям концерт по повод тези две знаменателни за него събития.

Хайго има огромна аудитория - слушателите му са на възраст "от 3 до 103 години". Малко известно е, че преди да стане композитор и изпълнител на своите песни, той е бил класически музикант. А заниманията си с музика е започнал в много ранна възраст. 

Ето какво разказва за себе си популярният композитор, музикант и певец по БНР: Имах едно малко акордеонче с 12 баса, пазя го и досега. С него свирех и пеех непрекъснато. Родителите ми ме заведоха на някакво прослушване. Оказа се, че имам много развит слух въпреки, че бях едва на 4-5 години. Първите си стъпки направих с една учителка по цигулка, а след това попаднах в класа на Константин Зидаров – изключителен педагог и много интересна личност. Пораснах и други неща бяха в ума ми и не свирех достатъчно. Един ден той се ядоса и ми каза нещо, което разбрах след години: "Случайно цигулар не можеш да станеш." Много по-късно осъзнах какво е имал предвид – колко труд, дисциплина, самоконтрол и желание за развитие са необходими, за да се изградиш като музикант. След време ми предложиха да се прехвърля на виола. – имаше "глад" за виолисти. Дълго се колебах, но приех. И не съжалявам. Като виолист в камерния оркестър "Студио концертанте" и различни формации обиколих Европа. Свирих под ръководството на диригенти от ранга на маестро Васил Казанджиев, Димитър Манолов, Васил Стефанов, Емил Табаков. Пътувах с камерния оркестър на известната цигуларка Дина Шнайдерман. Пишех музика от най-ранна възраст, но акцентът беше върху виолата. След завършването на Националната музикална академия започнах като оркестрант в "Младежкия театър". Животът ми коренно се промени. Там решиха дори, че имам артистичен талант и непрестанно ми даваха роли на музикант. Свирех на виола, цигулка, пиано, различни перкусии – всичко, необходимо за конкретното представление. 

На театъра съм благодарен за три неща. Запознах се с поета-драматург Недялко Йорданов – съдбоносен момент за мен. Сред колегите срещнах актрисата Искра Радева – близка приятелка, която много обичам и ценя. Тя неведнъж ми е подавала ръка. Там намерих и съпругата си. Постепенно изпълнителското изкуство отстъпи място на композирането. Спомням си едно телевизионно интервю на голямата наша актриса Стоянка Мутафова. "Ние от зодия водолей се реализираме след 30-ата си година" – каза тя. Замислих се над това. Бях на 29 г., също зодия водолей и исках да следвам своя истински път. Реших да опитам и резултатите не закъсняха. Наградите се заредиха една след друга – за дебют в Младежкия конкурс през 1985 г., за песен през 1986 г. Получих много престижни отличия за детски песни, театрална музика. Знам, че наградите не са най-важното нещо в този свят, но те ми даваха криле, караха душата ми да пее, мотивираха ме да продължа.

Първата песен, с която получих признание, е "Добри познати" в изпълнение на Мариана и Тодор Трайчеви – продължава Хайго. Докато организираме запис, те емигрираха нелегално за САЩ. Тогава Искра Радева я изпя, по-късно направиха дует с Михаил Белчев. Поетесата Блага Димитрова, авторката на текста, много я харесваше. Друг знаков момент от онова време е създаването на "Не остарявай, любов". През лятото на 1983 г. бях в родния си град Варна. Отидох в Клуба на писателите, за да се срещна с Недялко Йорданов. Беше 18 юли – рождения ден на съпругата му Ивана, за който по традиция й подаряваше своя творба. Прочетох стихотворението и просто онемях. Толкова ми хареса, че направо спрях да дишам. Помолих Недялко да ми позволи да го "облека" в музика. Той ми даде текста и веднага започнах да работя. "Добри познати", за която споменах преди малко, се "изля" наведнъж. Върху "Не остарявай, любов" работих месеци наред. Бяхме с оркестъра на турне в Москва и Петербург. Използвах всеки свободен момент и се затварях в хотелската стая, за да пиша. Звънях оттам на Недялко, свирех пред телефонната слушалка и чаках да чуя мнението му. Тези две песни станаха моята визитна картичка.

За мен винаги водещ е бил стихът. Старая се да подбера стойностни произведения за основа на песните си. Имах щастието да се познавам отблизо с големи поети, които с доверие ми даряваха творбите си – Павел Матев, Дамян Дамянов, Блага Димитрова. Благодарен съм и на Стефан Цанев, Михаил Белчев, който освен певец е талантлив поет. Имам песни по текстове на Виктор Самуилов, Александър Петров. А през последните години си сътруднича с Мая Дългъчева – българка, която живее в Германия. Има прекрасни стихове за деца и възрастни. Когато издавам дискове обикновено прилагам книжка с текстовете на песните. Искам хората да се насладят на красивата поезия преди да чуят моята музика.

Много от песните на Хайгашод Агасян отдавна са в учебниците по музика за различни възрасти – "Хей, приятелю, здравей", "Светът е хубав" и др. 

Детската тематика се появи с раждането на сина ми – спомня си композиторът. Беше плачливо бебе. За да го успокоя измислях разни мелодии. Започнах да търся хубави текстове. По онова време с Недялко Йорданов написахме мюзикъла "Приключения опасни за герои сладкогласни". Преди дни излезе поредният ми албум с детска музика "Планета на мечтите". В него събрах 12 нови песни, заедно с инструменталите към тях. Така учителите в детските градини и читалищата ще могат да работят по-лесно. Старая се във всяка моя песен да има нещо важно. В една от тях крокодилът мие зъбите си с четка, в друга припомням трите вълшебни думи – "моля, извинявай, благодаря"... Простички послания, които забавляват и възпитават едновременно. Често се срещам с детска аудитория в България. Пътувам и по покана на нашите общности по света – САЩ, Кувейт и др. Съвсем скоро ще предложа на почитателите си албум, в който съм включил песни, писани през годините за известни изпълнители. Това са моите приятели Михаил Белчев, Роси Кирилова, Ваня Костова, Джина Иванова, дует "Шик". Посветих песен на съпругата си, на сина си. Има и една, която наричам "музикална терапия". "Все по-добре" е нейното заглавие. Според мен това е мисията на изкуството – да прави хората щастливи, да ги кара да се чувстват все по-добре.