24 Ноември, 2024

Паисиевата история навърши четвърт хилядолетие

Паисиевата история навърши четвърт хилядолетие

Народният будител, духовник и мъдрец, дошъл на бял свят на 10 ноември преди 290 години, ни е завещал познание за нас, за нашата история и култура, окриляло предците ни, вливайки живителна сила и енергия в българския народ. Събудил народностното му съзнание, той внушава на българите, че имат основания за високо национално самочувствие и гордост.

С оценките си за славянските първоапостоли Хелендарският монах продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното дело, положило основата на богатата старобългарска култура. Изразените от Отеца идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположника на българското Възраждане. През 1962 година Отиц Паисий е канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква.

Двете знаменателни дати ще бъдат отбелязани днес в Банско – рожденното място на просветителя. Президентът Росен Плевнелиев лично ще участна в тържествата по случай  250-годишнината от написването на "История славянобългарска" и 290 години от рождението на Паисий Хилендарски.

В 10.00 часа в Духовно-историческия център "Св. Паисий Хилендарски" в града държавният глава ще присъства на възпоменателен молебен за отец Паисий и ще разгледа изложбата "Паисий - предвестници и следовници".

Началото на тържественото честване е в 11.00 часа на пл. "Възраждане", а в 11.50 часа президентът Росен Плевнелиев ще поднесе венец пред паметника на Паисий Хилендарски в Банско. 

 

Сподели:

Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия

Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов

HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)

Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота

Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия

Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.