28 Ноември, 2024

По следите на “изгубените” българи в Холивуд

По следите на “изгубените” българи в Холивуд

Ако проследим родната следа в Меката на киното, ще трябва да се върнем още в 50-те години на миналия век, където изскача интересната и забравена история на Стивън Апостолов. Неговото първо име е Стефан, роден е в Бургас през 1928 г. и емигрира в САЩ през 40-те години, бягайки от комунистическия режим. Апостолов избира за себе си псевдонима  A. C. Stephens и е отговорен за едни от най-култовите еротични и второразредни филми от тези години. Снима заедно с колоритния режисьор Ед Ууд, обезсмъртен от Джони Деп в едноименната продукция на Тим Бъртън. Наследството, което оставя Апостолов, са 17 ленти във всякакви жанрове - включително еротика, порно, уестърн и екшъни. Въпреки че до смъртта си през 2005 г. остава неизвестен в родината си, в последно време се заговори повече за него, особено около документалния „Татко прави мръсни филми“ от 2011 г. на режисьора Йордан Тодоров. Лентата за Апостолов печели симпатиите на критици от издания като „Варайъти“ и е излъчвана по HBO.

 Последната новина пък дойде наскоро, когато се разбра, че следващият проект на режисьора Явор Гърдев („Дзифт“) ще е холивудска продукция. Филмът ще интерпретира мита за Тезей и минотавъра и е с вероятен бюджет от 50 млн. долара. В него се обвързват и имената на Джоузеф Пепи - главен дизайнер в лентата на Джеймс Камерън „Аватар“, както и Кори Кучон, автор на визуалните ефекти в „Спайдърмен 2“ и „Sucker Punch: Измислен свят“. Снимките на „Тезей“ ще започнат през втората половина на 2013 г. Вече се провеждат кастинги, като идеята е да се ангажират световноизвестни и разпознаваеми имена за главните роли във филма.

Повод за споменаване на България в светските холивудски репортажи е и името на Нина Добрев - главната актриса в сериала „Дневниците на вампира“. 23-годишната Добрев е родена в София, но семейството й емигрира в Канада, когато тя е на 2 г. Във вампирската драма още веднъж е намесено името на България - Добрев играе ролите на Елена Гилбърт и на Катрин Пиърс (Катерина Петрова). Вторият й екранен образ е на нашенка, която през XV век е била изгонена в Англия. Нина споделя, че е горда с произхода си и често говори на български със своето семейство, а понякога и с приятелите си американци, които намирали езика ни за интересен.

В кариерата си Добрев има 20-ина филми и сериали и 6 награди за любимец на публиката, а през септември ще излезе последният проект с нея The Perks of Being a Wallflower („Предимствата да бъдеш самотник“), в който ще си партнира с Лоран Лерман, Езра Милър и Ема Уотсън.

Това няма да е първата лента, в която Ема Уотсън, известна като младата вещица Хърмаяни Грейнджър в поредицата „Хари Потър“, си партнира с наши актьори. В „Хари Потър и Огнения бокал“ роля има и Станислав Яневски, чийто персонаж е българинът Виктор Крум. За съжаление след това Яневски няма други сериозни успехи в киното, а сцената, в която трябваше да го видим в последния филм от поредицата, е била изрязана от крайния продукт.

Сред успелите българи в САЩ е и Аня Кочов. Тя е единствен сценарист на успешната комедия „Свекървище“ с Джейн Фонда и Дженифър Лопес. Аня е от артистично семейство - дъщеря на Крис Кочов, български емигрант през 40-те, който добива известност като мениджър продукция на сериалите „Розан“ и „Шоуто на Бил Козби“. Сестра й Кристина Кочов е актриса, но досега е участвала само в по-малко известни филми.

С близко име, но без връзка помежду им, е и режисьорът Тед Кочев. Тед е потомък на македонски българи и е роден в Канада. Още на 24 г. снима за канадската обществена телевизия. След това има и къде успешна, къде не чак толкова успешна кариера като режисьор на пълнометражни филми. Между тях се открояват „Забава с Дик и Джейн“ с Джейн Фонда, както и историята за травмирания боец от Виетнам Джон Рамбо в „Първа кръв“ с участието на „непобедимия“ Силвестър Сталоун.

Не по-малко любопитни са все по-често показваните репортажи по телевизиите в Америка за известни наши аниматори или специалисти по визуалните ефектии, утвърдил се вече в САЩ. Наскоро стана ясно, че българинът Христо Стамболиев, част от екипа на анимационния сериал „Пингвините от Мадагаскар“, е спечелил престижната награда „Еми“ за дневна телевизионна продукция. Стамболиев е завършил НАТФИЗ в класа на признатия аниматор Тодор Динов и в кариерата си в чужбина има 6 филма. Следващият проект с участието му ще е сериал по касовата анимация на „Дриймуоркс“ от 2009 г.  „Чудовища срещу извънземни“.

Ако сте любители на рисуваните герои от студиото „Пиксар“, най-вероятно познавате трогателната история за робота Уол-И, който прави всичко възможно, за да спаси последното живо растение в постапокалиптичния свят. Зад тази приказна история всъщност стои името на един българин, който е оставил не следа, а цяла диря в най-успешните филми на студиото, известно със своята подскачаща настолна лампичка в логото.  Създателят на приказните рисувани герои се казва Антони Христов. Той напуска България в началото на 80-те години заради комунистическия режим у нас, както повечето хора от този списък. Освен като артдиректор на „Уол-И“, неговата четка е „изрисувала“ сцените в приключението на рибката клоун в „Търсенето на Немо“, както и други любими герои на децата - „Феноменалните“, „Колите“...

Може би най-известният български аниматор по света все още е Румен Петков. Американската публика познава Петков като режисьор на популярните детски анимации „Джони Браво“, „Лабораторията на Декстър“, „Крава и пиле“, както и „Приказки за Том и Джери“. Той е единственият българин, носител на „Златна палма“ от фестивала в Кан (за късометражния „Женитба“ през 1985 г.), а неговото творчество включва и комикси в сп. „Дъга“, включително известния „Приключенията на щъркела Чоко и жабата Боко“.

Българският пример в областта на визуалните ефекти пък е Георги Боршуков. Той работи по филмите от трилогията „Матрицата“ и е част от екипа, който създава виртуалната кинематография - термин, описващ техниката, позволяваща на актьорите да играят в компютърно генерирана среда, а на камерата да се движи в нея. Или както е известно за повечето фенове на революционния филм на братя Уашовски - онзи ключов момент, когато покрай наведения назад Киану Рийвс свистят куршуми, а ние оставаме без дъх.

Много от вас сигурно познават епоса на Джеймс Камерън „Титаник“, считан за един от най-известните и успешни филми в последните 20 години. Но малцина може би знаят, че  архитектурните детайли на една от най-значимите сцени - тази с наводняването на салона на кораба, е дело на скулптора Валентин Василев. За работата си в звеното по декорите екипа, сред който е и Василев, получава „Оскар“. Освен под звуците на Селин Дион неговото име може да се види и в други успешни продукции, сред които фантастиката „Двестагодишен човек“ с Робин Уилямс и „Петият елемент“ на Люк Бесон.

В тази скромна класация на “български знаменитости” в Холивуд се нарежда и Пенка Кунева - една от малкото жени, които се занимават с оркестриране и писане на филмова музика в Холивуд. Тя работи по саундтрака на филмите „Трансформърс“, „Матрицата“, „Карибски пирати“, „Ангели и демони“, видео играта „Принцът на Персия“ и др. Популярните мелодии, които тананикат милиони, тя създава заедно с композиторите Стив Яблонски и Джон Уилямс (автор и на култовата музика към филма „Междузвездни войни“).

Сподели:
В Италия  откриха раннохристиянска базилика

В Италия откриха раннохристиянска базилика

Археолозите твърдят, че това откритие вероятно демонстрира по-мащабна византийска строителна програма

С академично тържество СУ „Св. Климент Охридски“ ще отбележи патронния си празник

С академично тържество СУ „Св. Климент Охридски“ ще отбележи патронния си празник

В 11.00 часа Академичният съвет на Софийския университет начело с ректора проф. Георги Вълчев ще поднесе венец пред паметника на св. Климент Охридски

Почина бащата на българския експериментален театър Николай Георгиев

Почина бащата на българския експериментален театър Николай Георгиев

"Изследователят на непознатото, мисионерът, Човекът, Будителят в истинския смисъл на думата"