Константин Мишев, Ню Йорк

Бях много критичен във "Фейсбук" към решението на Румен Радев да подари романа "Време разделно" на френския президент Макрон. Възможно е да съм прекалил с политическата коректност, но не смятам, че това е сполучлив избор за подарък. 

Поръчков роман ли е "Време разделно"? 

Нямам представа. Сам Антон Дончев в две изречения си противоречи. Хем казва, че не е поръчков, хем, че преди него други двама писатели са отказали да го напишат. Как да се разбират неговите думи: "На мен не са ми давали поръчка! Аз реших да я напиша тази книга. След като и Стефан Дичев, и Андрей Гуляшки отказаха, тогава бях още неизвестен автор. И ми дадоха само 75 лева командировъчни и аз обиколих Родопите с тия пари за 15 дни. Никога преди не бях ходил там." 
Какво са отказали Гуляшки и Дичев точно? Идеята, внушението или на прост език поръчката да напишат книга за ислямизирането на част от Родопите? И какво точно е приел Дончев? Тези 75 лева хич не ме интересуват като сума, но за какво са дадени? Подкрепа за напълно неизвестен автор да създаде книга, каквато му е на сърцето или да пише по точно определена тема? Дончев да поясни. От думите му не става ясно.
Връщам се към 1964 година, когато беше издаден романът. Бях на единайсет години тогава. Прочетох го, тъй като това беше най-важното нещо тогава. Само за "Време разделно" се говореше в кръга на моето семейство. Беше като откровение този роман. Но

 не като някакво заклинание срещу турците,

 мюсюлмните и османлиите, а като християнска книга, Нещо като "Камо грядеши" или "Quo Vadis" на Сенкевич. Вярата в Христа, която е по-силна от лъвовете.Това беше чудо за онези времена. А като го издадоха и в Америка стана вече чудо на чудесата. Но разберете периода. Дотогава не беше издавана подобна книга. Християнството беше поругавано навсякъде. И излиза "Време разделно". Абсолютен културен шок.
И досега не зная каква е истината.
Вече по-късно филмът по романа беше поръчка. Мъчно ми е, че моят приятел Георги (Жожо) Данаилов е един от сценаристите. И че Йоско Сърчаджиев изпълнява главна роля. И това е 1988 година.
Но да се върна към 1964 година. Вярващите хора, а също антикомунистите харесваха този роман. Ама антикомунистите тогава също искаха 3-ти март да е национален празник. Не 9-ти септември. По-късно вече в емиграция дълго сме говорили за тази книга със стари емигранти. И повечето от тях много я харесваха..Та мисълта ми е....в различни времена нещата се тълкуват по различен начин. Трябва да се съобразяваме с времето. Най-добре Левски го е казал.