„Вечерта над целия град тревожно се разнесе едновременното биене на камбаните от трите църкви. Помислихме, що да предполагаме -­ пожар! И хукнахме надолу, към града, и за пет минути бяхме на площада пред общинското управление. Пожар нямаше, камбаните биеха, из всички улици дотичваха десетки и стотици мъже и жени, питаха се, а кметът, ридаейки, едва мълвеше:

Такев и Алеко са убити оттатък Радилово, под Дряново дере.”

Така писателят Христо Пунев, по онова време ученик в Пещера, описва вестта за трагичната кончина на Щастливеца. 

Как всъщност е станало убийството?

На 11 май 1897 г. след като са пледирали по едно дело в Пловдивския съд, Алеко Константинов – той си изкарва хляба и с адвокатска практика, и приятелят му Михаил Такев отиват в Пещера, откъдето последният е избран за депутат на Демократическата партия. Пътем спират в село Радилово.

Отбиват се в кръчмата, където са забелязани от кмета Петър Минков, който има две важни причини да мрази Такев - той му е политически противник и е от Пещера, а пещерци и радиловци са във всекидневни конфликти за гори и земи.

По-късно Такев си спомня, че като си тръгвали, кръчмарят Вачков в присъствието на Минков го питал кога ще се върнат. Такев му казал, че ще се върнат вечерта. Още в този момент Минков решава да устроят засада на депутата на връщане.

Щастливеца и Такев са посрещнати много гостоприемно в Пещера. Ученици и учители са очаровани от възможността да се запознаят с автора на „Бай Ганю”. Гостите похапват гергьовско агне, опитват отлежало вино. Алеко обещава да напише „Бай Ганю в Пещера”. Към 16 ч. Щастливеца пожелава да тръгват, защото иска да присъства и на тържество в Пазарджик.

Минавайки през Радилово Алеко настоява да пият кафе и те спират. Слизат пак в кръчмата на Вачков. Вижда ги Милош Топалов, овчар, чиито волове същия ден са били задържани от пещерци, защото ги намерили в мера, която те смятат за своя. Топалов изтичва в отсрещната кръчма, където е кметът Минков, и му казва, че Такев е дошъл.

Минков нарежда на слугата Здравко Игнатов да даде на Топалов една общинска пушка. Извиква ковача Петър Салепов и му нарежда да тръгне с Топалов. За двамата убийци кметът определя възнаграждение от 30 наполеона.

Минков праща засадата в землището на съседното село, тъй като по стар турски закон, ако убийците не бъдат заловени, отговорността пада върху жителите на селото, край което е станало престъплението.

Към 22 ч. Алеко и Такев се качват на файтона и потеглят за Пазарджик. Убийците, скрити в местността Бряста, стрелят по три пъти, но улучват само един от конете. Един от куршумите обаче рикушира от гюрука на файтона и ранява смъртоносно писателя.

„Убиха ме!”, изохква Алеко.

Файтонът с мъртвия Щастливец Такев закарва право в дома на пазарджишкия прокурор. По негово нареждане трупът на Алеко е оставен в болницата за аутопсия. За престъплението незабавно е уведомен и министърът на правосъдието Теодор Теодоров. Той нарежда да се арестуват всички врагове на Михаил Такев.

Заговорът се разплита бързо. Заканите на Минков срещу Такев са известни на всички и само след четири дни заговорниците начело с кмета са арестувани. Двамата убийци си признават веднага. Петър Минков отрича докрай.

На 12 май е направена аутопсията, а на 13-и срещу 14-и грандиозна процесия изпраща ковчега на Алеко до влака от Пазарджик за София. Стоян Костурков, учител в Пазарджик, по-късно водач на отцепилата се от Демократическата Радикална партия, държи голяма реч.

Д-р ЗАХОВ