След шест години с временен директор, Националният литературен музей вече има и титуляр на поста. Конкурсът за длъжността, проведен от Министерството на културата, е спечелен от Пламен Георгиев-Крайски, един от основателите на кръга „Будител“, бивш зам.-председател на Държавна агенция „Архиви“ и преподавател в УНИБИТ.
Общо седем бяха кандидатите за директор – един от тях бе и временно изпълняващата длъжността досега Катя Зографова. Само двама от участниците, допуснати до конкурса, са били класирани, съобщават от културното ведомство – останалите петима не са събрали необходимите 2/3 от максималния брой точки и не са били класирани, отбелязва "Площад Славейков".
Подгласник на Георгиев-Крайски е Атанас Капралов, поет и член на Съюза на българските писатели. Именно оттам преди две години обаче го нападнаха, че е автор и на чалга-песни, както и го обвиниха, че е възнамерявал да се кандидатира за председател на творческата организация, но се отказал в последния момент.
Новият директор на Националния литературен музей Пламен Георгиев-Крайски е вече пенсионер. Преди това той е бил заместник-председател на Държавна агенция „Архиви“ при правителството на Сергей Станишев, а след това е преподавал и в УНИБИТ, сочи справка на образователния портал „Академика“.
В последните години Пламен Крайски е активен в опазването на културното наследство на Странджа и Малко Търново. Кръгът „Будител“, чийто съосновател е той, е създаден преди десет години с цел закрила и подпомагане проучванията на културното наследство, обясни Крайски в интервю преди време. Покрай кръга четири пъти в годината излиза и едноименно списание.
Още от Арт Фактор
Два дни - от началото на Реформацията до народните будители
Не подарявайте свободата си на безразличието!
Български филми влизат в конкурсната програма на кинофестивал в Рим
„Гунди: Легенда за любовта“ и „Балконада“ ще участват в деветото издание на Euro Balkan Film Festival
„1986“ — 40 портрета, 40-годишни българи и светлината, която побеждава мрака
Фотографският цикъл на Теодора Нишков, известна като Принц Датски, превръща четири десетилетия след Чернобилската катастрофа в размисъл за живота, уязвимостта и човешкия дух, показвайки, че животът продължава въпреки историческите травми