След шест години с временен директор, Националният литературен музей вече има и титуляр на поста. Конкурсът за длъжността, проведен от Министерството на културата, е спечелен от Пламен Георгиев-Крайски, един от основателите на кръга „Будител“, бивш зам.-председател на Държавна агенция „Архиви“ и преподавател в УНИБИТ.
Общо седем бяха кандидатите за директор – един от тях бе и временно изпълняващата длъжността досега Катя Зографова. Само двама от участниците, допуснати до конкурса, са били класирани, съобщават от културното ведомство – останалите петима не са събрали необходимите 2/3 от максималния брой точки и не са били класирани, отбелязва "Площад Славейков".
Подгласник на Георгиев-Крайски е Атанас Капралов, поет и член на Съюза на българските писатели. Именно оттам преди две години обаче го нападнаха, че е автор и на чалга-песни, както и го обвиниха, че е възнамерявал да се кандидатира за председател на творческата организация, но се отказал в последния момент.
Новият директор на Националния литературен музей Пламен Георгиев-Крайски е вече пенсионер. Преди това той е бил заместник-председател на Държавна агенция „Архиви“ при правителството на Сергей Станишев, а след това е преподавал и в УНИБИТ, сочи справка на образователния портал „Академика“.
В последните години Пламен Крайски е активен в опазването на културното наследство на Странджа и Малко Търново. Кръгът „Будител“, чийто съосновател е той, е създаден преди десет години с цел закрила и подпомагане проучванията на културното наследство, обясни Крайски в интервю преди време. Покрай кръга четири пъти в годината излиза и едноименно списание.
Още от Арт Фактор
Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия
Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов
HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)
Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота
Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия
Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.