12 Февруари, 2026

Превръщат римската крепост "Состра" в туристическа дестинация

Превръщат римската крепост "Состра" в туристическа дестинация

В римската крепост "Состра" край троянското село Ломец ще бъде извършена консервация на откритите старини и създадена туристическа инфраструктура. 

Това е заложено в изготвен от Община Троян идеен проект, който включва консервация, експониране и социализация както на кастела "Состра", така и разкритата крайпътна станция, който частично ще бъде финансиран и с пари от бюджета на общината.

Предвижда се оформянето на паркинг, на посетителски център, музейна експозиция и търговски обекти, които да привличат туристи. Предстои Министерството на културата да даде своето становище по заданието на проекта.

"Това е част от усилията на Община Троян да работи за социализацията на богатото археологическо наследство, което имаме", заяви кметът Донка Михайлова, съобщава БТА. По думите й ще се търси финансиране по ОП "Региони в растеж". "Надяваме се да успеем да привлечем така очакваното от нас финансиране, с което да се концентрираме най-вече в посока консервация на богатото археологично наследство", каза Михайлова.

"Состра" е малко римско градче на площ от 6 кв. км и където и да копнеш нещо излиза, заяви заместник-директорът на Националния исторически музей доц. д-р Иван Христов. Той ръководи археологическа експедиция на римската крепост край Троян. Тази година работата там изцяло е насочена към идейния проект. За целта се проучва обширен общински парцел с площ от 7-8 декара, разположен източно от главната порта на кастела "Состра" до Троян.

Експедицията на НИМ финансово се подпомага от Община Троян с 15 хиляди лева. Други 23 700 лева от общинския бюджет се предвиждат за благоустрояване терена в непосредствена близост до римската крепост. Ще бъде изграден и временен паркинг с трошен камък на площ около хиляда квадратни метра.

По думите на доц. Христов проучвания в момента протичат на 800 кв. метра. Тази археологически сезон разкопките са донесли ценни сведения за изграждането на римския път пред крепостните стени - част от голяма римска магистрала, започваща от Дунава при Ескус (дн. с. Гиген, Плевенско) до Филипополис (дн. Пловдив).

Разкрита е голяма дължина от пътя, обособен в две платна с осова линия, банкет и широчина 7 метра. Този участък от пътя съществува до средата на 3-ти век. В най-горния пласт от пътя са открити десетки монети, сечени в градовете на провинция Мизия и Тракия.

За пръв път археолозите намират паметник с официален надпис на владетел в реална среда

Интересна находка, открита миналата седмица, е милиарна (пътна) колона с височина 2,20 метра, върху която на 19 реда е изсечен официален надпис в чест на император Филип Араб и неговия син. Надписът се датира, според епиграфа Николай Шаранков от СУ " Св. Климент Охридски", за 244 г. В него се споменава и името на провинциалния управител Прастина Месалинус.

Поводът за издигането на колоната може да е било преминаването на Филип през Балканите на път за Рим през лятото на 244 г. (не е изключена възможността владетелят да е посетил Состра), или пък обявяването на Филип Млади за Цезар.

"Този камък е важен, защото последните 40 години в България не е излизала такава колона. Това е официален надпис на определен владетел и за първи път такъв паметник излиза в реална среда", обясни доц. Христов. Милиарните колони са имали за цел да изразят почит към властимащите, а не толкова да се посочват разстояния. Дори е имало отбивки от трасетата на главните пътища, специално направени алеи, по които пътуващите минават, за да почетат властимащите.

В най-долния край на надписа се отбелязва разстоянието 1 римска миля от кастела до откритата преди две години от Иван Христов римска станция (преториум), в близост до мястото на разкопките. Новооткритият епиграфски паметник е третият в "колекцията" на доц. Христов.

В периода 2000 - 2016 г. в римската крепост "Состра" са открити цялостно запазени постаменти за статуи на римските императори Антонин Пий (146 г.) и Галиен (254 г.). Те заедно с новия паметник са в лапидариума в двора на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян и всеки може да ги разгледа.

За последните 10 години в Музея на народните художествени занаяти в Троян са постъпили 655 движими културни ценности

От 2006 г. до 2015 година в Музея са постъпили 655 движими културни ценности, които са придобити в резултат на археологически проучвания в ареала на комплекса "Состра", заяви директорът на културната институция Елеонора Авджиева.

Най-голям брой са монети, каменна пластика, бронзови предмети, както и предмети от благородни метали, керамика, стъкло. След постъпването на културните движими ценности в музея, те подлежат на дълъг процес на научна обработка - консервация, идентификация, изготвяне на изискващата се от закона научна документация, след което постъпват в музейните фондове и се подготвят за публикуване и експониране.

Част от тях се предлагат като разработки на предмети с търговско предназначение.

Художникът Даниел Кисьов е изработил камея от трети век, открит в некропола на "Состра" и тракийски конник, открит през 2013 г. в светилище на тракийския конник в римския кастел.

Сподели:

Коментари (0)

Удостоиха Лили Иванова със „Златна лаврова клонка“

Удостоиха Лили Иванова със „Златна лаврова клонка“

Най-високото отличие на Министерството на външните работи се присъжда на политици, държавници и дипломати, както и на български и чужди граждани, допринесли за популяризирането на българската духовност, наука, култура и икономика зад граница

8 номинации за ИКАР 2026 отидоха при артисти от театър "Иван Вазов"

8 номинации за ИКАР 2026 отидоха при артисти от театър "Иван Вазов"

В категория „Водеща мъжка роля“ беше номиниран Пламен Димов за силното си представяне в ролята на Леоне в спектакъла „Глембаеви“. Спектакълът е от Мирослав Кърлежа с режисьор Ивица Булян.

Необичайна изложба разказва как предците ни са лекували душата, за да спасят тялото

Необичайна изложба разказва как предците ни са лекували душата, за да спасят тялото

От магически хляб до сребърни амулети: Етнографският музей в Пловдив разкрива тайните на народната медицина и борбата с болестите, които се хранят от страха