Аз ще продължа да търся истината за Панагюрското съкровище, това заявя пред водещата Павел Цветанков. 

Според него член 16 от Закона за старините е записано, че всичко, намерено под земята, принадлежи на този, който го е намерил, тоест, на намервачите, които са го предали на държавата, така както е записано в член 12 от същия закон. Само когато държавата го оцени и откупи, чак тогава то може да бъде обявено за национална ценност, коментира още Цветанков.

По думите му няма документ, който да бъде основание, че съкровиещото е бил откупен от държавата. Досега не му е правена оценка и следователно, не би могло да бъде обявено за национална ценност. 

Затова смятам, че Националния исторически музей (НИМ) 30 години се разпорежда незаконно с Панагюрското златно съкровища, категоричен е Цветанков.

Той е убеден, че размерите и формите на откритите 9 златни съда са били променяни нееднократно във времето. През 1974 година по заповед на Л.Живкова е било отнето от Пловдивския археологически музей и само с един протокол предоставено на Националния археологически музей при БАН (НАИМ). След това 8 години изчезва безследно, всичко е документирано, но не се знае къде е било, твърди още Цветанков. 

Като доказателства за предположенията му са подменените инвентарните номера, липсата на предавателно-приемателен протокол,  както и сформирането на комисия, която да го приеме и заведе във фонда на НАИМ. 

Част от съкровището е било предадено на г-н Бояджиев от НАИМ – БАН, но същата седмица, на 7 април 1974, е предадена и останалата част от съкровището. То се появява отново чак на 10 август 1981 в НИМ и се приема и предава с протокол, без заповед на културния министър, тоест, този протокол е незаконен, смята Павел Цветанков.

Темата за автентичността на Панагюрското злато коментира по телефона и директорът на Пловдивския археологически музей Костадин Кисьов. Той бе категоричен, че с откриването на Панагюрското съкровище Людмила Живкова поставят началото на държавния туризъм, разнасяйки го из целия свят, което според него е прецедент.

Парадоксално е, че от 1974 г., когато Панагюрското злато беше взето от Пловдивския археологически музей,  до сега единствената заповед, която регламентира отсъствието на това съкровище, е издадена от Людмила Живкова, която на практика управляваше музеите. При нас това съкровище се води “липса” и аз бях поставен в такава позиция, че репресираха мои роднини, които трябваше да обясняват къде златното съкровище,  тъй като по това време аз бях войник, коментира по телефона Кьосев.

В разговора по щекотливата тема се включи и проф. Божидар Димитров. Той нарече претенциите на Павел Цветанков безсмислен казус и поясни, че би отговарял на въпросите му само, ако Цветанков признае публично, че няма претенции върху собствеността на Панагюрското съкровище.

Имам четири часа път по АМ “Тракия” и разполагам с много време, затова се съгласих да говоря, за жалост по един безсмислен казус,  тъй като това съкровище много малко стои в България, заяви професора по телефона. 

По думите му НИМ  има документ за маркировка на съкровището, което се прави задължително, когато излиза зад граница. Димитров не отрече, че е възможно да са допуснати грешки при прибирането и съхраняването на експонатите през годините. Но обяви претенциите на г-н Цветанков за неприемливи. 

Според Закона за паметници на културата, а и според тогава действащия закон, всички ценни паметници, които са открити под земята, са национална ценност. Не съм убеден доколко юридически обосновани са също претенции на Цветанков. Това, което е регламентирано в закона е, че тези, които са намерили находките, могат да получат само възнаграждение от държавата,  за което дори имат право да се споразумяват, но за собствеността не би могло да става и дума, категоричен е директорът на НИМ. 

Павел Цветанков не пожела публично да заяви, че няма претенции за собственост върху Панагюрското съкровище. Той не можа да отговори и на въпросите на водещата подменено ли е било съкровището, от кого и кога. Така остави съмненията, че претенциите му се свеждат до лични интереси, а не до загриженост за българските културни ценности. Затова прозвучаха и доста неискрени думите му, че ще настоява да се направи експертиза на златните съдове, за да сме сигурно, че те са автентично. И когато застанем пред витрината с това съкровище, да знаем, че не гледаме някакво менте.