Държавните парични награди в размер на 700 лв. месечно се присъждат пожизнено за особените заслуги към българската държава и нация на проф. Пенчо Стоянов, проф. д-р Савка Шопова-Маркова, проф. Симеон Щерев, Илка Зафирова, Николай Николаев, акад. Николай Кауфман и Александър Балкански, за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата.

По предложение на Министерския съвет Народното събрание прие решение в този смисъл през м. юли 2016 г. Необходимите средства са предвидени в централния бюджет.

Проф. д-р Савка Шопова – Маркова

Завършва Национална музикална академия със специалност „Пиано” при проф. Мара Петкова.След дипломирането си постъпва като корепититор в Цигулкова катедра.

През 1968 г. е основоположник на дисциплината „Клавирен съпровод”. Доцент и професор по същата специалност, защитила е докторска дисертация.

Специализира камерна музика и акомпанимент във Виена при проф. П.Холечек, била е постоянен сътрудник на Летните курсове на Моцартеума в Залцбург. Участва в ръководството на Академията като декан и зам. ректор.

Многократно е член на жури на национални и международни конкурси, ръководи майсторски класове у нас и в чужбина. От 1992 до 2000 год. преподава в Северногръцката консерватория в Солун. Концертира от 15 годишна възраст като солист, камерен изпълнител. Акомпанира на изтъкнати български и чуждестранни изпълнители. Камерно дуо с проф. Гинка Гичкова от 1964 г.

Възпитаниците на нейната школа вземат дейно участие в музикалния живот като камерни изпълнители, корепетитори и педагози. Активен общественик, председател на сдружение „Акомпанятори” към СБМТД. Отличена с множество награди между които „Кристална лира” на СБМТД, почетен кръст за наука и изкуство на Република Австрия , Доктор хонорис кауза на НМА.

Проф. Симеон Щерев

Роден в София. Учи пиано в Детска музикална школа в София. Продължава обучението си в Държавно музикално училище – София със специалност флейта. През този период реализира концерти и започва да се занимава с джазова музика, като свири на пиано и флейта.

През 1964 г. се записва студент в консерваторията в класа по флейта. През този период, а и след това активно концертира в областта на камерната музика (Софийски солисти, Български камерен оркестър, Квартет “Димов” и др.) в България и чужбина – Германия, Полша, Чехия.

През 1965 г. заедно с елитни български джазови музиканти създават “Джаз квартет Фокус”, с който участват в най-големите джаз фестивали в Европа, а също реализират много концерти, грамофонни плочи, записи, филми. През 1967 г. квартетът получава наградата на критиката на фестивала в Монтрьо. През следващите пет години Щерев вече е провъзгласен за топ флейтист на Европа от Джаз форум, Джаз Подиум и Даун Биит и през 1968 г. е класиран втори в света.

1971-1974 г. е период, в който Щерев живее в Скандинавските страни, където се среща и свири с най-известни музиканти от Европа и Америка. Позицията му на един от най-добрите световни джаз флейтисти е затвърдена от ранга на музикантите, с които е правил концерти: Чик Къриа, Мейнард Фергюсън, Алберт Мангелсдорф, Кени Уилър, Ян Габарек и др. Носител е на редица български и международни награди и дипломи. Повече от 40 години Симеон Щерев концертира активно в цяла Европа, САЩ, Канада, Южна Америка, Япония, Корея, Индия, като солист в камерни, симфонични, оперни и джазови ансамбли. Има издадени авторски CD в България и много записи в чужбина.

Симеон Щерев е автор и аранжор на десетки джазови пиеси, театрална музика, филмова музика (игрални, документални, научни популярни, мултипликационни филми). Провел е множество семинари и майсторски класови в България, Швейцария, Полша, Гърция, Южна Корея. Автор е на много публикации в пресата, радиото и телевизията. Студенти на С. Щерев са членове на джаз състави, симфонични оркестри, а някои са преподаватели у нас и в чужбина. Своя богат опит и знания Щерев предлага на своите студенти в класа по флейта и в часовете по импровизация в НМА “Проф. П. Владигеров”.

Проф. Пенчо Стоянов

Завършва БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) с композиция при проф. П. Хаджиев и проф. П. Владигеров (1955 г.). Специализира в Московската консерватория композиция при А. Хачатурян и теория на музиката при В. Протопопов, В. Цукерман и С. Скребков. Като стипендиант в Париж посещава лекции на Тони Обен и О. Месиен. Преподавателската му дейност в ДМА започва през 1955 г. като асистент по хармония и теория на музиката, асистент по музикален анализ (от 1956 г.). Професор (от 1972 г.). “Доктор на изкуствознанието” (1981 г.). Води майсторски класове по композиция в Германия (1989 г.), Южна Корея (1992, 93, 95, 96 г.), Австрия (1995 г.).

Изнася доклади на симпозиуми и научни конференции в Германия (по случай 750 г. от основаването на Берлин), Франция (Дижон), Италия, Унгария Чехия, Русия, Югославия, Гърция и други. Изявен музикален теоретик и ерудит, професор по композиция, П. Стоянов е изградил генерации ярки музикални творци и музиколози. Голяма част от творчеството му представя характерни за българската музика насоки, свързани с изявена социална ангажираност и оптимистичен демократичен патос, както и с търсения по отношения на съвременен свободен композиционен език. Автор е на: 5 симфонии, 3 симфонични поеми, 3 увертюри; Дивертименто за струнен оркестър и други оркестрови творби; 2 струнни квартета, клавирен квинтет, 3 сонати за цигулка и пиано, произведения за пиано; 2 цикъла художествени песни и други пиеси; над 350 хорови песни и други. Участвал е и като член на жури в конкурси по композиция в Австрия, Холандия, Германия. Неговите ученици са авторитетни личности, преподаватели в университети в САЩ, Южна Корея, Германия, Югославия, Македония, Гърция, Виетнам. Носител е на международни награди по композиция в Полша (1955 г.), Франция (1978 г.), както и на национални държавни и творчески награди. Проф. Пенчо Стоянов е автор е на множество музикално-теоретични трудове, учебници, статии, студии и др.

Илка Зафирова

Родена е на 8 април 1941 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Моис Бениеш във ВИТИЗ през 1966 г. Дебютира в ролята на Майя в “Плесницата” на Камен Зидаров. Играла е в театрите във Велико Търново, Пловдив и Пазарджик. От 1977 до 1989 г. е в трупата на театър “София”, сега е в МГТ “Зад канала”. Изиграла е много роли: Гина в “Лодка в гората”, Полина Андреевна в “Чайка”, майка Юбю в “Крал Юбю”, Мексин Фолк в “Нощта на игуаната”, Божана в “Пансион за кучета”, Шарлота в “Есенна соната”, Президентът в “Коварство и любов” и др.

Акад. Николай Кауфман

Завършва ДМА (дн. ДМА “П. Владигеров”) с тромпет и музикална теория през 1952 г. От 1952 г. до 1988 г. работи в Института по музикознание (дн. сектор “Музика” в Институт за изкуствознание) на­ БАН, после ­ в Института за фолклор на­ БАН. От 1978 г. е професор в ДМА. Доктор на изкуствознанието (1973 г.). Преподава в Свободен университет ­ Варна.

Акад. Николай Кауфман е изтъкнат български етномузиколог с международна известност. Теоретичните му изследвания и неговата теренна дейност, която включва записи на над 30 000 народни песни и инструментални мелодии, са основополагащи за съвременната българска фолклористична наука. Автор е на книги, сборници и множество студии и статии.

Член-кореспондент на БАН (от 1997 г.). Академик (от 2003 г.). Носител е на медал “Марин Дринов” и награда “Паисий Хилендарски” (от БАН и СУ “Св. Кл. Охридски”) и много творчески награди. Музиката му е свързана с песенни и инструментални фолклорни образци.

Акад. Кауфман е автор на над 1000 обработки на български и еврейски (сефарадски и ашкеназки) народни песни за различни хорови и инструментални състави; множество клавирни пиеси (сред които четири тома “Антология на българските метроритми” за пиано). Творбите му се изпълняват с успех от български и чужди музиканти. Негови обработки на народни песни са включени в световноизвестните албуми “Мистерия на българските гласове” на швейцарския продуцент Марсел Селие. Във втория албум, получил наградата “ГРАМИ” (1990 г.), акад. Кауфман има три авторски хорови песни. Едни от най-хубавите му произведения са включени в авторско CD ­ “Портрет на Николай Кауфман”, издание на “Рива саунд”, в изпълнение на “Мистерия на българските гласове”, “Космически гласове” и Хора на Ансамбъл “Пирин”.

Александър Балкански

Роден на 8 август 1942 г. в Плевен. Завършил е средното си образование в Поляновград, днешен Карнобат. Цял живот е бил цирков актьор - от първия си реален работен ден на 1 април 1950 г. до своето пенсиониране на 1 април 2000 г. Семеен, с двама сина - Александър-младши и Николай. Председател е на експертния съвет по цирково изкуство към Министерството на културата. Потомък на италиански род, който се занимава с цирк от далечната 1820 година.

Николай Стефанов Николаев - бате Николай

Български актьор, роден в Силистра на 18 октомври 1940 г. Известен е и с псевдонима Бате Николай. Син е на Стефан Николаев, внук на поп Никола, свещеник от Русе и родственик на Васил Левски. Брат е на илюзиониста Васил Николаев-Орфи. Баща на българския художник Стефан Николаев.