Скулпторът Валентин Старчев, чийто паметник „1300 години България“ пред НДК от години предизвиква спорове и все още е неясно ще остане ли на мястото си или ще бъде шремахнат, потвърди готовността си да се бори за него и да не се отказва. „Има едно писмо до общината от едно сдружение, което иска да сложи паметника на Първи и Шести полк и да махне този – заяви Старчев. – Под него са се подписали и други сдружения, а след това – феновете на ЦСКА, на Левски, на не знам кой. Примерно Дучето се подписва от името на еди кои си, Ваташка от името на еди кои си.“, коментира Старчев

Той допълни, че е имал сблъсък с ултрасите. „Веднъж се качих в тролейбуса, беше пълно с фенове, сигурно е имало мач, едва стъпих от стъпката на вратата и държах един билет. Там се викаше, кряскаше, аз си подавах билета, исках някой да ми го унищожи. Един от тях откъсна машинката за перфориране и ми я подаде, а всички умряха от удоволствие. Тези хора искат да се махне паметникът ми, представяте ли си?“, възмути се Старчев. 

Запитан дали е плакал за съдбата на монумента си, той отвърна, че не е, но много нощи не е спал и е мислил какво ще стане с него. „За нищо на света не съм готов да се откажа, ще се боря до край. Непрекъснато мисля за него“, заяви Старчев.

Скулпторът призна още, че е му е тъжно, защото това е неговата рожба, толкова е мислил върху него, а по време на изграждането му в продължение на година е работил по 16 часа дневно, не е спал, свалих близо 10 килограма от оскъдно ядене.

„Не ми е безразличен паметникът, съдбата му“, заяви той. Старчев разказа и че преди години, когато българските власти били на визита при папата във Ватикана му показали модел на новия паметник в центъра на София, а той възкликнал: „О, модерна концепция“. По време на откриването му през 1981 г. Тодор Живков казал няколко протоколни думи и дори не поздравил Старчев. Тогава той отново се почувствал обиден. 

Скулпторът предпочете да не коментира най-нашумелия паметник в последните дни – този на цар Самуил, издигнат в началото на месеца пред базиликата „Света София“. .„За него ще се въздържа да говоря, защото имам проблеми с този паметник – обясни Старчев. Проблемът не е дали са му такива очите, а как постъпваме към това да строим нови паметници. Конкурсът му се проведе за едно място, а паметникът се сложи на друго. Един паметник се прави точно за определено място.“