Само ограничен кръг ценители познават българската следа в изкуството на чешкия график Йосиф Питер (1881-1925), който живее и твори в София между 1909 и 1921 година.

Името му е незаслужено забравено, въпреки че в националната галерия се пази богата сбирка от пластичното му наследство - рисунки, акварели, маслени творби, печатна графика, дарени през 1986 година от сина и дъщерята на художника. Те разкриват изключително дарование и висок професионализъм във владеенето на сложните графични техники.

Йосиф Питер идва в България с покана да преподава графични техники в наскоро създаденото Държавно рисувално училище в София и на практика се явява първият академично школуван график у нас. Той е сред първите художници в началото на века, които използват за основен мотив в творчеството си сюжети и теми от стара София, видяна идилично.

Макар тогава в България графиката като форма на изящните изкуства да е все още непопулярна, Йосиф Питер създава от днешна гледна точка впечатляващи в техническото си съвършенство листове, модерни като пластичен език. В началото на ХХ век българското изкуство тепърва прохожда и ролята на Йосиф Питер в образоването на младите български художници е също толкова значима, колкото и на неговите сънародници и колеги Иван Мърквичка и Ярослав Вешин. 

Творчеството на художника, силно повлияно от пребиваването му у нас, ще бъде припомнено чрез 200 творби, извадени от графичната колекция на Националната галерия и предоставени от частни сбирки. Запазеният ценен документален материал в семейния архив на внука на художника - Вацлав Питер от Прага, също за първи път ще бъде изложен пред публика. Експозицията, с чието организиране се е заел новоназначеният чешки посланик в България Душан Щраух, първо ще бъде показана в Двореца от 17 септември до 25 октомври, а през ноември ще гостува в чешката столица.

Изложбата в Националната галерия прави възможно завръщането на този изключителен художник, обикнал България като своя родина.