Сутрин, понеже ходя на работа в парламента, съм възбудител, а следобед съм будител, защото са ми лекциите в академията. Това каза с лека самоирония актьорът Стефан Данаилов по повод Деня на народните будители в ефира на Би Ти Ви. 

Той има своите будители – сред тях са покойният вече Валери Петров, Антон Дончев, Анжел Вагенщайн, Борис Христов и Стефан Цанев. Сред тях обаче няма политици, защото поведението им е винаги такова, че да има разделение. А днешните будители нямат самочувствието да бъдат лидери на нацията.

„Нима тези академици, които имаме, които работят в БАН, тези млади научни работници, които ще станат утре академици… какво самочувствие могат да имат на будители, след като работят за заплата между 400 и 800 лв. заплата? Какво трябва да се случи, за да се обединим българите, за да тръгнем нанякъде? Не искам да цитирам Италия какво се случи, но нещо трябва да ни сътресе, за да спрем”, коментира Данаилов.

Той върна лентата към 1990 година, когато започна прехода, когато хората са имали огромни очаквания за промяна и по-добро бъдеще на България. 

„Когато започна преходът 90-91 година, ни обхвана всички – леви и десни, една ренесансова вълна. Ние очаквахме ренесанс – сега, след като се променят нещата, ще тръгне един цъфтеж, едно благоденствие. Никой не е мислел, че само 5 години след това ще ни цапардосат парите от банките и всички тия по-нататъшни бедствие, които ни се случиха”, посочи  Данаилов.

Той призна, че е влязъл в политиката, защото му е било интересно. Според него и БСП носи вина за прехода, а  „бракът” с ДПС е бил необяснима грешка от времето на Сергей Станишев. 

Актьорът е наясно, че политическата сила често се подпира на него. Но на пук на всичко, което се изписало по негов адрес, той щял да прави това, което му вдига адреналина. Затова ще продължава да преподава.

Какво ти трябва, за да бъдеш добър учител? „Трябва първо да си добър човек. Моят контакт със студентите е траен, защото винаги съм ги чувствал като приятели, а не като техен учител, възпитател. Има други индиректни начини да напомниш кой си пред тях, не да демонстрираш сила, могъщество, да ги плашиш”.