Иван Цанев, проф. Ивайло Знеполски, Димитър Бочев, Христо Карастоянов и Надежда Александрова са носителите на годишните награди на Портал "Култура" за принос в областта на културата и хуманитаристиката. Те бяха връчени за четвърта поредна година и по традиция в Деня на народните будители в софийския книжен център "Гринуич". 

Фондация „Хуманитас“ връчи и две специални награди – на Иван Стайков за книгата му „Улици и Кораби“ и на Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка, за особен принос към гражданското общество.

Носител на голямата награда за 2017 година стана поетът Иван Цанев. А наградата за хуманитаристика бе присъдена на културолога проф. Ивайло Знеполски за двутомника "Как се променят нещата. От инциденти до Голямата промяна".

Изследването на проф. Знеполски, което излезе преди година, предизвика изключителен интерес и сериозен обществен дебат за несъстоялия се разговор за времето на комунизма. 

Книгата се състои от два хронологично свързани тома, изграждащи своеобразна смислова опозиция. Първият е озаглавен «Властта в университета», вторият - «Университетът във властта». На базата на богат документален материал, на непубликувани досега документи от държавни и частни архиви са представени едни от най-важните епизоди от интелектуалната история на страната по времето на социализма, в периода 1956-1989 г. В центъра на историческия разказ са известните философи и историци от този период - Николай Генчев, Исак Паси, Асен Игнатов, Добрин Спасов, Желю Желев, Иван Славов, Илчо Димитров и обкръжението около тях.

Според редица изследователи подобно изследване няма аналог в българската наука. То е впечатляващо, на първо място, с изключително богатият и разнообразен документален разказ,  който е съпроводен от теоретични сгъстявания, засягащи важни теми, свързани и произтичащи от тоталитарното управление по времето на социализма: отношението между власт и наука; съдбата на науката и на учените в тоталитарна среда, както и чисто човешката им съдба; формите на научна съпротива; Държавна сигурност в университета; пораждането на научна общност; връзката на индивидуалния разказ със социалната история; проблема за научния авторитет и за властта на науката; за принудата и свободното действие в тоталитарната държава; дебата за тоталитаризма, за границите на реформаторското мислене, особеностите на българското дисидентство и много други.

На второ място, тази книга е различна с подхода и методологията, която използва изследователя, като въвежда една „нюансираща палиативна триада: инцидент- събитие състояние - голямо събитие“, която следва да се има в предвид при опитите да бъде структурирано и рефлектирано съвременното историческо мислене“.

И не на последно място, разгледана в един по-широк контекст, тази книгата не е просто научен продукт, тя е комбинация от научно изследване, което ни дава релевантни отговори и на съвсем злободневни въпроси, но и задава посоката и влива нова енергия за най-болезнения несъстоял се дебат, свързан с оценката на близкото минало. Тази книга е напомняне, че този дебат до сега не се е случил и повод най-после да се състои - след повече от 20 години преход.

снимки: Димитър Димов