Тези ръкописи са рядко и изключително ценно църковно-културно наследство. Самата колекция има особено значение. От една страна, тя съдържа всички основни типове нотирани певчески книги, употребявани в богослужебната практика на Православната църква. От друга, тя представя хомогенна картина на развитие през един от най-динамичните периоди в историята на Източна Европа – ранното и същинското балканско възраждане от втората половина на ХVІІ до края на ХІХ в. 

Голямата част от ръкописите, представени в изданието, са писани от български книжовници според запазени преписки в тях и са на църковнославянски език, двуезични (гръцко-църковнославянски) и на гръцки език. А сред църковнославянските музикални ръкописи тя е една от най-големите, съхранявани в европейска библиотека, което я прави още по-ценна и интригуваща.

Началото на изследванията върху музикалните ръкописи в Рилския манастир е поставено в средата на XX в. от известния църковен композитор, богослов, педагог и изследовател Петър Динев. Той открива в библиотеката на манастира 21 музикални ръкописа, което му дават основание да заговори за съществуването на голяма певческа школа към Рилския манастир. Тя е била ръководена от видния български книжовник йеромонах Неофит Рилски, чието име като автор на музикални произведения се разчита над многобройни песнопения в новооткритите ръкописи. Заедно с него стават известни имената и на редица други рилски книжовници, занимавали се с църковна музика. Сред тях са Атанасий, Акакий, Ксенофонт, Максим, Кирил и др.

Според изследователите „Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир” е не само принос в изследването на музикалната традиция на Рилската света обител. Тя е един показател за ролята на Църквата в организирането, съзряването и осъществяването на българското Възраждане.