Най-вероятно пособията са били използвани от книжовници от школата на Цар Симеон, които с тях през Х век книгите са били оформяни графически. Според Николай Овчаров става дума за уникален рапидограф, който обаче едва ли е принадлежал на самия цар Симеон.
По думите му такова нещо не е откривано въобще, не само в България, а и в света. Той смята, че накрайниците са били поставяни върху дървена основа. Всеки от тях е с различен диаметър на отвора, за да се рисуват по-тънки или по-дебели линии.
Датирането е твърдо – Х век, времето на цар Симеон, времето на голямата книжовност и на правенето на преславските книги, заяви Овчаров и добави че със сигурност в района е имало скрипторий (помещение за писане или преписване), но точното му място още не е открито.
Археолозите се похвалиха и с още една голяма находка, въпреки че не уникална. На метри от откритите медни накрайници е открита зидан каменен гроб с добре запазен скелет. Там през XIII век е бил погребан епископ.
Безспорно това е бил най-висш духовник, предвид положението на тялото. Скелетът не е бил в хоризонтално положение, а в полуседнало. Така са се погребвали епископите, обяснява Николай Овчаров.
Предствои откритият скелетът да се даде за антропологичен анализ. Той вероятно ще покаже и от какво е починал епископът. По доброто състояние на зъби може да се предполага, че духовникът е умрял на възраст около 35-40 години.
Още от Арт Фактор
Британският диджей Jax Jones направи ремикс на "Бангаранга" след размяна на предизвикателства с Дара (видео)
Jax Jones, който стои зад хитове като „I Got U“ и „You Don't Know Me“, сега добави и българска следа в дискографията си
Публикуват емблематичната биография на цар Борис III „Корона от тръни“ в нов превод
Авторът Стефан Груев е син на Павел Груев, дългогодишният началник на личния кабинет на царя, разстрелян от Народния съд. Книгата излиза на английски език през 1987 г. в САЩ под заглавието „Crown of Thorns“.
АСБ: Спрете поетичната награда на името на антибългарина Вапцаров - необходим е обществен дебат
Министерството на културата трябва да обясни как авторът на „Моторни песни“ може да бъде обявен за обединяващ патрон на българската поезия, докато политическите и литературните аспекти на биографията му служат за оспорване на българската историческа и културна принадлежност на хората от Пиринска Македония