Най-вероятно пособията са били използвани от книжовници от школата на Цар Симеон, които с тях през Х век книгите са били оформяни графически. Според Николай Овчаров става дума за уникален рапидограф, който обаче едва ли е принадлежал на самия цар Симеон. 

По думите му такова нещо не е откривано въобще, не само в България, а и в света. Той смята, че накрайниците са били поставяни върху дървена основа. Всеки от тях е с различен диаметър на отвора, за да се рисуват по-тънки или по-дебели линии. 

Датирането е твърдо – Х век, времето на цар Симеон, времето на голямата книжовност и на правенето на преславските книги, заяви Овчаров и добави че със сигурност в района е имало скрипторий (помещение за писане или преписване), но точното му място още не е открито.

Археолозите се похвалиха и с още една голяма находка, въпреки че не уникална. На метри от откритите медни накрайници е открита  зидан каменен гроб с добре запазен скелет. Там през XIII  век е бил погребан епископ.

Безспорно това е бил най-висш духовник, предвид  положението на тялото. Скелетът не е бил в хоризонтално положение, а в полуседнало. Така са се погребвали епископите, обяснява Николай Овчаров.

Предствои откритият скелетът да се даде за антропологичен анализ. Той вероятно ще покаже и от какво е починал епископът. По доброто състояние на зъби може да се предполага, че духовникът е умрял на възраст около 35-40 години.