Негово Светейшество Вартоломей I е изразил готовност да се включи с финансово дарение в кампанията за възстановяване на Голямата базилика в старопрестолна Плиска. Новината обяви за Faktor.bg директорът на Националния исторически музей в София проф. Божидар Димитров.

Вселенският патриарх бил впечатлен от разказа на историка, който го запознал подробно с инициативата, подета лично от премиера Бойко Борисов - да бъде възстановена майката на българските църкви, т.нар. Голяма базилика в първата българска столица Плиска.

Това е най-голямата църква в Европа до разрушаването й от турците в края на ХІV век. Изграждането на храма (дълъг 102 метра и широк 30 метра - колкото един футболен терен) е започнато в 866 г. от цар Борис І и папския архиепископ (по-късно станал папа) Формоза. След като в 870 г. Българската църква минава под юрисдикцията на Константинополския Патриарх, светата обител е била довършена от изпратения от Патриарха архиепископ на Хераклея (днес Ерегли в Турция) Николай през 875 година. Под юрисдикцията на Константинопол тази църква остава до 927, когато българският диоцез става самостоятелна Патриаршия – трета в Европа след Константинопол и Рим.

С финансово дарение ще се включи и архонт Димитър Атанасов, който е зам.-председател на Българската църковна община в Истанбул, удостоен от президента на Република България с орден „Кирил и Методий” І степен с огърлие.

Проф. Димитров има идея да потърси съдействие и от патриарсите на Русия, Сърбия, Румъния, предвид обстоятелството, че християнизацията на народите на тези страни е станала благодарение на монаси-мисионери и на книги, написани от тях, в огромния манастир-скрипторий (фабрика за книги) около тази църква. Историкът се надява да привлече в инициативата и родния бизнес, който да подпомогне финансово успешното финализиране на проекта.

Директорът на НИМ отбеляза, че с парите, отпуснати от Министерския съвет (500 000 лв.) вече се довършват археологическите разкопки в Базиликата под ръководството на проф. Павел Георгиев, като се разчиства теренът на манастира (няколко десетки декари) от храсти и нискостеблена гора. Вече е разчистено водохранилището – най-големият кладенец в България, от който отново – след седем века - е бликнала вода.

Усилено се работи и по втория, т. нар.-н. Свещен кладенец, разположен в десния кораб на базиликата. Той е изграден от огромни каменни блокове, тежащи до два тона. През ХІХ век той е бил затрупан от турските власти, тъй като местното българско население се събирало около това свещено място, чиято вода лекувала много болести. Поради опасност от срутване след четвъртия метър дълбочина, археологът е наел специализирана миньорска бригада, която ще настъпва надолу, укрепвайки професионално кладенеца. Археолозите се надяват и тук, след още 7-8 метра, да бликне свещената лековита вода, обяснява директорът проф. Димитров.