Към момента не знам какви средства се отделят за кино и за театър, тъй като се правеха актуализации. Проблемът не е в това колко пари се дават за театър, и колко за кино. Проблемът е в това, че за да има пари и за двете сфери, трябва да има работеща икономика в държавата. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев.

„В момента в България няма работеща икономика и това е основният проблем – няма пари за здравеопазване, култура, спорт и образование. Докато не го разберем и не вземем дейно участие в създаването на тази икономика, няма да има пари за нищо друго, което е необходимо като социален ангажимент на държавата към българското население”, обясни Мутафчиев.

Попитан, какъв е пазарът за българските артисти, тъй като много от тях основно се насочват към киноиндустрията, той посочи, че всеки актьор – млад, стар или на средна възраст, има свои собствени мисли, чувства и вълнения относно това с кино или с театър иска да се занимава. „Ако няма пари в икономиката, съответно няма пари и за киноиндустрията, това означава, че няма снимане на кино. В такъв случай, какво може да направи младият актьор, освен да работи в театър и да чака да се появи филм на 3-4 години и евентуално да го харесат и да отиде да се снима. Каквато работа има да се върши, тя трябва да се свърши”, уточни Христо Мутафчиев.

Театрите трябва да се научат да пътуват, какъвто е естественият живот на един театрален спектакъл и трупа, смята още актьорът.

Тези театри, които са в по-малките населени места, трябва да излязат от своето седалище и да започнат да пътуват в другите населени места, в областите на градовете, в които работят. Публиката не се намира само в града, публика има и в малките населени места, където има и читалища, с което пък ще привлекат внимание върху читалищата, а общините съвместно с Министерството на културата и бюджета, ще финансират ремонти по всички читалища, за да може там да се представя качествен театър.

 „Навремето, театралните трупи бяха създадени за площаден театър и са пътували по малките населени места, за да правят театър. Мисля, че това е реалният живот на една театрална трупа. В малкия град, където има малко хора, които не искат да гледат местната театрална трупа, то тя трябва да отиде в други населени места, където има интерес към нея”, посочи Мутафчиев. Като друга възможност той изтъкна да се прави такъв репертоар, който да привлича публиката, а не да го отблъсква. „Нямам предвид само за високо художествено ниво, за което говорят общи хора, които говорят общи неща, а за качество от гледна точка на това, че театърът, освен всичко останало и това, че възпитава в чувствителност и вкус, той би трябвало да доставя и удоволствие, да радва и забавлява хората и да успокоява техния напрегнат битов живот в нашата, за съжаление не добре развита икономически държава, в която всеки се бори за хляба”, допълни още Христо Мутафчиев.