Август
С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.
И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша -
няма отиване, няма завръщане.
С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя -
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.
Тухла по тухла - цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.
Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.
Още от От редактора
Преди 123 години създават Крушевската република
Решително и най-кръвопролитно сражение четите на ВМОРО дават на Мечкин камен. След това град Крушево е превзет от турската армия и над мирното население се извършват големи погроми
Преди 48 години издъхва в мизерия и забрава Аспарух Лешников
За европейската критика Аспарухов остава вечният „Рицар на горното фа", а за България – богът на градския шлагер
Памет за Мамин Кольо - преди 65 години издъхва героят, когото България не бива да забравя
Славният войвода е символ за тракийци и македонци, една от най-колоритните личности в националните ни борби за освобождение, възпят в българските народните песни