Август
С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.
И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша -
няма отиване, няма завръщане.
С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя -
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.
Тухла по тухла - цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.
Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.
Още от От редактора
Българи предават апостолите Волов и Икономов, река Янтра им става гроб
По ирония на съдбата революционерите не падат в битка с турците, а се удавят в буйните води на Янтра
Честит 24 май: Върви, народе възродени!
Почитаме светите братя Кирил и Методи - Ден на българската просвета и култура
Прочутият Савонарола, отрицател на светското, на когото един папа посвещава литургия, а друг папа го изгаря на клада
На днешния ден през 1498 г. Джироламо Савонарола е отлъчен и хвърлен на клада, но оставя в наследство литературно-философски трудове, които могат да се открият в най-големите библиотеки в Западна Европа. Той приема за свое призвание да се бори срещу покварата, но стига до фанатично отрицание на светското.