Американските власти бавят продажбата на международния бизнес на „Лукойл“

Американските власти бавят продажбата на международния бизнес на „Лукойл“, оценяван на 20 млрд. долара, на инвестиционната компания „Карлайл груп“, съобщи „Файненшъл таймс“.

Процедурата по одобрение продължава вече близо десет месеца. Забавянето възпрепятства увеличаването на производството на бензин и дизелово гориво в европейските рафинерии в момент, когато недостигът на горива доведе цените в САЩ и Европа до рекордни равнища.

Сделката е блокирана във Вашингтон

Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ вече е одобрила сделката, по силата на която „Карлайл“ трябва да придобие активи на „Лукойл“ в 17 държави, съобщиха пред изданието източници, запознати с преговорите.

Окончателното одобрение от администрацията на президента Доналд Тръмп обаче е блокирано на междуведомствено равнище. В обсъжданията участват Съветът за национална сигурност, Държавният департамент и Министерството на енергетиката.

„Вече не разбираме какво се случва със сделката. Няма никакъв напредък. Всичко просто е замразено и не знам какво още чакат“, заяви един от участниците в процеса.

Европейският бизнес на „Лукойл“ включва рафинерии в България и Румъния, както и 45% дял в рафинерията „Зеланд“ в Нидерландия. Общият капацитет на трите предприятия е около 400 000 барела дневно.

Румънската рафинерия „Петротел“ обаче не работи, откакто беше спряна за планова профилактика през миналата година. Според източник, участващ в преговорите, приключването на сделката би позволило използването на допълнителен преработвателен капацитет от 100 000 до 150 000 барела дневно.

Петролът поевтинява, но дизелът остава дефицитен
„Европейските предприятия на „Лукойл“ разполагат със значителен неизползван преработвателен капацитет, който може да увеличи доставките на петролни продукти и да облекчи натиска върху цените на горивата“, заявиха от „Карлайл“ пред „Файненшъл таймс“.

Изданието свързва острия недостиг на дизелово гориво на западните пазари с конфликта в Близкия изток и украинските удари срещу руски рафинерии.

Междувременно на 21 септември цените на петрола спаднаха до най-ниското си равнище от 11 дни, съобщи „Ройтерс“. Инвеститорите се надяват срещите в рамките на Общото събрание на ООН тази седмица да допринесат за дипломатическо решение на войната с Иран. Пазарите следят и частичното възстановяване на доставките от Саудитска Арабия.

„Петролните доставки от Близкия изток остават изненадващо стабилни въпреки нарушенията по саудитския нефтопровод Изток–Запад“, посочват анализатори на „Джей Пи Морган Чейс“.

Според сателитни данни, цитирани от агенцията, през последните дни през Ормузкия проток са преминавали средно по 2,9 млн. барела саудитски петрол дневно при 700 000 барела през август.

Активи в неопределеност
САЩ наложиха санкции на „Лукойл“ през октомври 2025 г. с цел да засилят натиска върху Москва заради нахлуването ѝ в Украйна. Вашингтон блокира опита на петролния търговец „Гънвор“ да придобие чуждестранните активи на руската компания.

Американското финансово министерство неколкократно удължава лиценза, позволяващ воденето на преговори за продажбата. На 18 септември срокът му беше удължен до 22 октомври.

„Тези активи останаха в правен и оперативен вакуум“, заяви източник на „Файненшъл таймс“, запознат със сделката. „Те чакат американското правителство да реши кой ще бъде следващият им собственик. Междувременно не работят пълноценно и се рушат, защото в тях не се инвестират средства.“

Сделката отново привлече внимание, след като американският Конгрес одобри внесен от сенатора Линдзи Греъм законопроект, насочен към засилване на натиска върху Москва.

Законът предвижда мерки срещу руския енергиен и отбранителен сектор, както и мита до 100% върху стоки от държави, които купуват руски петрол и газ или съдействат за заобикалянето на санкциите.

На 19 септември президентът Доналд Тръмп подписа новия санкционен пакет, превръщайки го в закон. | БГНЕС