Станка Желева

1762 година  Паисий Хилендарски написва „История славенобългарская“- книга, описваща славното минало и култура на българския народ, книга която поставя началото на  българското духовно Възраждане. 

Почти три века по-късно, въпреки хилядите исторически книги, музеи и часовете по история в училище, ние българите не познаваме историята си. В нашите глави тя е куп ненужни дати, факти и имена, но знаем, че Русия винаги е освобождавала и закриляла България, че без Русия сме загубени или както казва Георги Димитров “…за нас тя е като слънцето и въздуха за всяко живо същество…”. 

Не познаваме културно-историческото си наследство - не ни говори нищо, не ни интересува.

За света България е българската роза, киселото мляко и Стоичков…

Тъжно е, защото сме наследници на древна история и култура, с каквито малко народи могат да се похвалят и които не се купуват с пари. 

Целенасоченият културен геноцид в България, започва на 9 септември 1944 г. с окупацията на Червената армия. 

Заличаването на родовата памет и култура са начинът да поробиш и унищожиш една нация. Не случайно първата работа на комунистите 1944 г. е да избият политическия и културен елит на България и превърнат българската култура в подкултура на славянската (велика руска култура). Българската история е манипулирана и фалшифицирана в угода на руските имперски интереси.

Поругани, опорочени и опошлени са едни от най-светите национални български символи - символите на българската независимост. 

Левски и Ботев са превърнати в имена на футболни отбори

и сведени до татуировки по гърдите и прасците на яки, нискообразовани мъже.

Възраждане, името на най-светия период от по-новата ни история, се превърна в име на неофашистка националистическа проруска партия.

Думата „патриот“ от най-възвишен символ на национално самосъзнание се превърна в дефиниция на проруски националист. 

Необяснимо защо, след 10 ноември 1989 г. тенденцията на подменянето на ценности, обезличаването и опошляването на българската култура продължи с пълна сила.

Културата се чалгизира

В културен елит се превърнаха Слави Трифонов, мутри, мускулести батки и силиконови патки. Българското самосъзнание се сведе до тропане на хора, пилони, знамена, бъклица и дрян. 

Дейността на Министерство на културата се ограничава до разпределяне на мизерни бюджети, които до никъде и на никому не стигат. За министри на културата се назначават хора без никакъв мениджърски, административен и организационен опит. 

До днес България няма културна стратегия и приоритети. Всичко в културата се прави на парче. Пари за култура няма, а в същото време Министерство на културата връща неусвоени пари на бюджета, поради некомпетентността на чиновниците си. 

Пътувала съм в над 40 държави - някои от тях много бедни, но никъде няма, подобно унизително отношение към културно-историческото наследство, както в България. Никъде не съм се сблъсквала с толкова

морално остарели и негостоприемни музеи и галерии,

пълни с изумителни съкровища, които обикалят света и всеки един голям световен музей може само да мечтае да ги притежава.

Българските музеи, в които се съхраняват националният ни дух и памет, тънат в мизерия и нищета. В ужасни условия се съхраняват безценни артефакти и картини. Културата е последна грижа на българските политици. За тях Министерство на културата е излишно и безсмислен разход на пари. Най-ниските заплати са в културния сектор. В музеите работят най-вече големи ентусиасти. 

Показателен е и фактът, че Българският национален исторически музей е навярно един от най-труднодостъпните в света. Незаинтересованост към собствената ни история и култура е национална политика. 

Ние българите сме обезверени, а националното ни самочувствие е заменено от огромни комплекси за малоценност.

Губим корените си

Губим вярата си. Лесни сме за манипулация, вярваме в конспирации, на шарлатани и популисти. Чувстваме се излъгани, поругани, унизени и омерзени. Всеки се спасява самостоятелно. Много често осъзнаваме какво имаме, когато сме далеч от Родината.

А имаме огромен културен принос към световната цивилизация – факт, който много малко от нас осъзнават, а с който би трябвало да се гордеем: 
95% от българите не знаят, че:

- Най-древното златно съкровище в света е Варненското.

- В българските земи са открити следи от едни от най-древните човешки цивилизации.

- Третата официална азбука в Европа - кирилицата, е български политически проект на княз Борис I и благодарение на културната политика на средновековните ни владетели, България  става важен политически фактор в Източна Европа в продължение на 5 века. 

- Няма църковнославянски и старославянски език - това е измислица на руската велико-имперска пропаганда. Има старобългарски език и писменост, създадени и развити от българската книжовна школа, под пряката закрила на българските средновековни владетели. Същата писменост, която става основа на руската, сръбската, украинската, белоруската и македонската култура.

Културата е кръвта на една нация, прави я силна и жизнена, сплотява и обединява. Тя е националното ни самочувствие и независимост.

Прави ни свободни

Затова културата трябва да се превърне в един от основните политически приоритет. Министерство на културата да бъде реформирано и да се назначат компетентни и отговорни служители, а за министри на културата да бъдат избирани хора с мениджърски опит и умения в областта на културата, а не творци.

Музеите - съкровищниците на нашата българска история и памет, трябва да се ръководят от музейни мениджъри и да съхраняват и представят по достоен начин нашата култура и самосъзнание. И когато те нарекат българин, да вдигнеш гордо глава. 

НАРОДЕ, събуди се!