От неделя вечерта по улиците на сръбската столица Белград се разиграва истинска игра на котка и мишка между гражданите и полицията.

Принципът е прост и изключително ефективен: издигане на импровизирани барикади, блокиране на улица или кръстовище, изчакване на пристигането на полицията, след което мирно разпръскване, за да се започне отново на друго място. В тази ненасилствена съпротива всяко оттегляне е ново начало. Докато силите на реда разграждат барикадите, понякога с насилие, други се образуват на друго място. И това неуловимо движение се разпространява в цялата страна.

Въпреки несигурността относно бъдещето на протестното движение, което разтърсва Сърбия вече седем месеца, след голямата демонстрация във Видовден на 28 юни, която събра над 140 000 души по улиците на Белград, студентите отново успяха да направят сензационно действие - те дадоха „зелена светлина“ за гражданско неподчинение в национален мащаб. И гражданите не закъсняха да отговорят на този призив.

В отговор на призива на студентите стотици хора се събраха още на 29 юни вечерта пред Съдебната палата в Белград, за да поискат освобождаването на студентите, арестувани по време на сблъсъците от предния ден. Бързо хиляди други се събраха на ключови места в столицата: мост Газела, мост Бранко, Зелени Венац, магистралния възел Автокоманда.

Същата вечер мобилизацията се разпространи далеч извън столицата. Пътища, мостове и кръстовища бяха блокирани в Нови Сад, Ужице, Чачак, Крагуевац, Зренянин и много други градове. На други места бяха прекъснати големи транспортни артерии. Железопътната линия Белград-Бар беше блокирана в Лазаревац в понеделник вечерта. Стотици жители на Рашка блокираха магистралата Ибар в посока Косовска Митровица и Нови Пазар, където граждани също блокираха главния път към Черна гора. Организацията ЦЪРТА регистрира близо 100 блокади в цяла Сърбия през последните 24 часа.

Протестиращите не спират да повтарят, че става дума за „ненасилствени действия”. Макар че някои университетски пленарни заседания изглеждаха разделени по въпроса за радикализацията на движението с наближаването на 28 юни, студентите изясниха позицията си с комюнике относно значението на „зелената светлина”. „Зелената светлина не е призив към насилие, нито сигнал за война или отмъщение. Тя бележи начало – не физическо, а социално, политическо и морално. Тя означава, че пасивността вече не е поносима. Въпреки страха и репресиите, трябва да се действа. Тази зелена светлина е и разграничение: червените светлини, насилието, са от страната на онези, които се опитват да потиснат диалога и съпротивата. Зелената светлина е от страната на живота, промяната, бъдещето. Тази зелена светлина, която запалихме, не е заповед, а покана. Покана да отхвърлим несправедливостта, сякаш тя не съществува.“

Тази „зелена светлина“ следователно олицетворява ясна линия: тази на гражданска, ненасилствена, радостна и решителна съпротива. И навсякъде в Белград вятърът на свободата и надеждата минаваше през града. По улиците на столицата жителите импровизираха пътни барикади с контейнери за боклук, гуми и дори чували с тухли, в това, което те нарекоха „контролиран и децентрализиран хаос“. Посред бял ден, въпреки знойната жега, около 35 градуса, атмосферата остана радостна и приятелска.

„Кой иска сладолед?“, вика мъж от тълпата с няколко фунийки сладолед в ръка, докато минувачите обикалят една и съща пешеходна пътека. Пресичането на улицата в продължение на няколко часа, на групи, с деца или домашни любимци, е на път да се превърне в лятна тенденция в Белград. Хуморът е в изобилие, както и неподчинението: може би това е същността на сръбския инат. В понеделник вечерта, от Вуков споменик до Славия, студенти играха волейбол насред затворения булевард, докато минувачите разхождаха кучетата си между контейнерите за боклук под звука на свирки.

Полицията сякаш чакаше падането на нощта за своите силни интервенции. Около 3:00 часа сутринта в понеделник специални части започнаха да премахват барикадите, като в много случаи прибягваха до сила срещу мирни протестиращи. Видеоклипове, широко разпространени в социалните медии, показваха превозни средства, които се движат с висока скорост по централна улица към групи протестиращи. Веднага след това специални части пристигнаха с коли и арестуваха насилствено няколко студенти.

Появата на качулки и неидентифицирани служители на реда също предизвика вълна от възмущение, тъй като законът изисква всички униформени служители да носят видима значка с личния си номер, длъжност и име. Тези „полицаи“, някои от които се опитаха да скрият татуировки и набързо сложиха екипировка, повече приличаха на охранители от „Чациленд“. Досега полицията оправдаваше липсата на идентификация с носенето на предпазни средства по време на операциите по разпръскване. Въпреки това, сутринта в понеделник, 30 юни, служителите не носеха нито каски, нито екипировка за борба с безредици, а бяха облечени в обикновени униформи, без никакви отличителни знаци. Това повдига ключов въпрос: имат ли жандармерията, специалните части и полицията все още капацитет да се справят с масивни блокади едновременно в няколко града?

От своя страна, Белградският център за правата на човека обяви, че през последните два дни е подал няколко жалби срещу полицейски служители, които са действали незаконно и са използвали прекомерна сила.

Студентите от Факултета по драматични изкуства призоваха за обща стачка, която да започне на 1 юли, като увериха, че синдикатите, солидарни с народа, ще се присъединят към тяхното движение. Исканията са ясни: незабавно освобождаване на задържаните, разформироване на „Чациленд“ и, най-вече, насрочване на предсрочни избори. „Тик-так, тик-так“ гласеше надписът на гигантско знаме, носено от студентите по време на демонстрацията във Видовдан. Макар победата все още да не е сигурна, последните дни показаха, че след седем месеца протестното движение вече е зряло, хоризонтално, организирано и най-вече, че гражданите и студентите вървят заедно, водени от общи цели, споделени ценности и дълбока солидарност.

Пред тази мобилизация властта изглежда вече няма отговори. Събитията от неделя вечерта вероятно са отбелязали точка на необратимост и изглежда, че мишките вече са изпреварили котките. I БГНЕС